сряда, 29 август 2012 г.

Стерилизирани печени чушки и домати





Преди доста години научих рецептата от колега и от тогава всяка есен я правим.

Продукти
чушки
домати
магданоз /по желание/
сол

Приготвяне
Съотношението чушки – домати е по желание на домакинята.
Чушките (червени, зелени или смесени) се изчистват от семето, измиват, опичат, обелват и нарязват като за салата.
Измитите домати се изпичат в тава във фурната, след което се изчистват от люспите и твърдата част около дръжката и се нарязват на парчета.


Смесват се  чушките и доматите, прибавя се  сол на вкус и ситно нарязан магданоз .



Готовата смес се сипва  в бурканчета и се стерилизира 20-25 минути. 
Освен в ястия, може да се ползват и за приготвяне на миш-маш, или за салата - като се добави зехтин /олио/ и  лук – кромид, праз, чесън.


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

сряда, 22 август 2012 г.

Пълнени чушки с булгур и кайма


Преди 2 - 3 години открих булгура като продукт, който трайно и удобно се настани в кухнята ми :) 
И сега често го приготвям по най-различен начин, като от време на време го замествам с бял или кафяв ориз и се получават различни на вкус ястия, макар и по една е съща  рецепта.


Продукти
12 – 16 чушки
500 г кайма
8 с. л. булгур
2 – 3 глави кромид лук
1 морков
3 – 4 домата
парче целина /или листа/
магданоз
сол
щипка захар
олио /зехтин/
подправки по желание /  използвах черен пипер; кимион;шарена сол; смес от мащерка, риган и майорана/

Приготвяне
Чушките се измиват, почистват от семето и се посоляват вътре.
Лукът  и дръжките на магданоза и целината /ако са листа/ се нарязват на ситно, морковът и целината/ако е глава/ се настъргват на ренде.
Задушават се в сгорещената мазнина. Прибавя се един настърган на ренде домат, подправките, предварително размитата със съвсем малко вода кайма /за да не стане на буци/, булгурът и 8 – 10 с. л вода. След като сместа заври се посолява и се оставя на много тих огън, докато булгурът поеме цялата течност.
Към леко охладената смес се добавят ситно нарязаните листа от целина и част от магданоза.
Пълнят се чушките, отвора им се потопява в брашно, за да не изпадне плънката. Нареждат се в подходяща тава и се заливат със сос от останалите домати, настъргани на ренде, сол, захар и малко вода /течността трябва да е на половината на чушките/.
Пекат се в началото на силна фурна и след като заврат – на умерена температура.
При поднасяне се поръсват с останалия ситно нарязан магданоз.


В съчетание с леката киселина на доматения сос се получи едно много подходящо за горещините ястие, особено ако се консумира леко изстинало, на стайна температура.
Тази плънка и доматеният сос са  подходящи и за пълнене на тиквички и патладжани.


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

събота, 11 август 2012 г.

Доматената супа на баба Марийка - Лятна доматена супа



„Доматената супа на баба Марийка” - и тази супа си има история, щом е свързана с детство! Баба Марийка е любимата хазайка на майка ми, когато пристигнала в България. Обикновена жена, но природно надарена с интелект, мъдра, любвеобилна, всеотдайна, страхотна готвачка, която от „нищо” сътворяваше „нещо” – поредната вкусотия за многочленното си семейство. Когато се налагаше да ходим до София, винаги намирахме време да се отбием при нея и тя ни посрещаше с много любов, нещо вкусно и от сърце !
Поне две рецепти, който съм наследила от майка ми, 100 % знам че са от баба Марийка – „Гъсенички” и тази обикновена, но много вкусна и профирна супичка, особено подходяща за летните горещини.

Продукти
3 с.л. олио
1 глава кромид лук
4  чушки /пиперки/
3 - 4  домати
2 с.л. фиде
стрък прясна чубрица
магданоз
сол
1 яйце за застройка
няколко капки оцет
1 люто чушле, за който желае



Приготвяне
Ситно нарязаните кромид лук и чушки се задушават в сгорещеното олио. Добавят се доматите, настъргани на едро ренде, за да се отдели ципата. Всичко се пържи още около 10 – 15 минути, за да изври сокът на доматите и те леко да се запържат.


Залива се с гореща вода.
След като супата заври се прибавят сол на вкус, фидето и клонката прясна чубрица. Ври още 10-15 минути.
Оставя се да поизстине десетина минути с открит капак и се застройва с добре разбитото с няколко капки оцет яйце. Със застройката супата се сгъстява. 
Поръсва се обилно със ситно нарязания магданоз.
По- вкусна е ако се сервира когато поизстине, на стайна температура или съвсем леко изстудена. Леката киселина на доматите я правят много подходяща за горещините
Супата може да се направи и без застройка и аз така я приготвям най-често, когато е много горещо.
Без застройка

Също без застройка
Със застройка
Със застройка


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

сряда, 8 август 2012 г.

Кулички от зеленчуци и още нещо …



Продукти
1 патладжан
1 тиквичка
1 – 2 домата
1 чушка /капия/
1 глава лук
колбас
сирене
кашкавал
олио
магданоз

Приготвяне
Избират се сравнително еднакви по дебелина и дължина /около 20 см/ патладжан и тиквичка; доматите е желателно да са по-твърди и с по – малко семе.
Патладжанът, тиквичката,  доматите, чушката и колбасът се нарязват на филийки с дебелина около 0,5 см. Патладжанът и тиквичката се посоляват и се оставят около 30 минути наклонени, за да изтече образувалия се сок, след което патладжанът се измива от горчивия сок.
Лукът се нарязва на шайби или полумесеци.
В тефлонов тиган, с малко мазнина, по етапно, за съвсем кратко време - колкото да омекнат, се изпържват от двете страни зеленчуците, като патладжанът, тиквичката и доматите са попиват преди това от излишната влага с кухненска хартия.


Оформят се куличките – кръгче патладжан, малко натрошено сирене; тиквичка, сирене; домат, чушка, лук, колбас; и се повтаря. Отгоре се поставя резен кашкавал и в средата се забожда с дървено шишче.


Оформените кулички се редят в тавичка с хартия за печене . Пекат се около десетина минути в силна фурна, колкото да се разтопи кашкавалът и да се опече колбасът.



При поднасянето се поръсват с нарязан магданоз.



При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!



http://www.mycookingcreations.com/2012/07/e-il-tempo-di-zucchini-e-melanzane-la.html?showComment=1344805376746#c4302040399773347424

вторник, 7 август 2012 г.

Конфитюр от пъпеш


От няколко години на село садим по малко дини и пъпеши. Но все така се случва, че когато започнат да зреят, все някой от семейството е на почивка и ме затрупват с продукция. Хайде дините издържат, но пъпешите бързо привличат винарките :). Колкото и да съм на „пъпешова диета”, ми омръзва. Почвам да раздавам на комшии, приятели и познати :), само и само да се отърва. И така започнах да правя конфитюр , по-скоро нещо средно между конфитюр и мармалад. Първоначално по вариант 1, а тази година експериментирах по вариант 2 и 3 и отделно с подсладител.

Продукти 

2 кг почистен от кората и семето пъпеш
1 кг захар
300 мл вода
1 ч. л.  лимонена киселина

Приготвяне

Пъпешът е желателно  да е узрял, но с твърда месеста част. Измива се, изчиства се от семената, обелва се и се нарязва на парченца. Слага се в дълбока тава.
Правя го в 3 варианта:
  1. От захарта и водата се сварява сироп, в който се пускат пъпешовите парченца. Вари се до готовност докато сиропът се сгъсти (капка, капната върху порцеланова чиния, след като поизстине, да не се разлива) и 2 - 3 минути преди да се свали от огъня се добавя лимонената киселина и се разбърква.



  1. Поръсва се равномерно нарязания пъпеш със захарта. Оставя се  10 – 12  ч. да престои на  хладно. Ако не се е отделило достатъчно количество сок, се прибавя 100 – 200 г вода и след това се вари. Добавя се лимонената киселина.



И в двата случая по време на варенето внимателно се отстранява образувалата се пяна.

  1. Печен на фурна – подготвя се като вариант 2, но се пече, първоначално в силна фурна и след като заври се намалява на умерена. Обикновено не добавям вода, защото нашите пъпеши са „водни”.
Печен на фурна

Печен на фурна

По желание, за  аромат, се прибавят листенца индрише.

Докато е  топъл се насипва  в бурканчета, които се затварят с капачки и се стерилизират 5 минути. Веднага се обръщат с капачките надолу и се оставят 24 часа.

Може и да не се стерилизира. По правило, конфитюрът се насипва горещ в сухи, затоплени бурканчета, които се затварят  с капачките и се обръщат. Но така съм свикнала - за по-голяма сигурност. Не съм майстор на сладката - или ще оставя по-рядко, или ще сгъстя :). Затова предпочитам да го оставя  по-рядко /то се сгъстява като изстине/. Освен това обикновено намалявам количеството на захарта от даденото в рецептата, защото не обичам толкова сладко. Всичко това ме е накарало да стерилизирам сладка, конфитюри, мармалади.



При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!