Рачел от тиква

Прозрачни, златисти тиквени парченца в  ароматен захарен сироп,  меки, леко хрупкави отвън, сочни вътре !

Можете ли да им устоите?!

Ако не, запретнете ръкави! Предлагам ви нееднократно  изпитана рецепта! :)

Продукти

2 кг тиква

2 кг захар

1 л вода

2 ч.л. лимонена киселина

за ароматизиране - 2 ванилии; индрише;

орехови ядки

За варната вода –

3 препълнени супени лъжици хидратна вар

4 л вода

/или 150 г гасена вар  в 5 л вода/

Приготвяне

Приготвяне на варната вода

Първо се приготвя т. н. „варно мляко”.

Хидратната вар се разтваря във водата. Трябва внимателно  да се работи с нея, защото много лесно се разнася във въздуха, за да не се вдиша.  Поставя се в съда и постепенно се налива малко вода, първо да стане на кашичка и след това  се долива останалото количество  вода. Цветът и гъстотата са като на прясното мляко. Престоява  2 – 3 часа. Разбърква се няколко пъти и след това се оставя варта да се утаи на дъното.

                                                                                                                 

Варната вода е водата, която остава отгоре на утаилата се  вар (бистрата течност).

След като се утаи напълно, внимателно се отлива, за да не се размъти, (на дъното на съда остава утаилата се вар),

след което се прецежда  през тензухена кърпа или марля  сгъната в няколко слоя.

Тиквата се измива и нарязва на парчета, удобни за по-нататъшна обработка.  Почистват  се от семето и меката част  и се обелват.

След това се режат на резенчета с дължина 3 – 4 см и дебелина около 1,5 см, за по-красиво с назъбено ножче за картофи. Държат се 2 – 3  часа във варната вода, като от време на време се разбърква.

Изваждат  се и се  измиват обилно няколко пъти  с течаща вода.

Отцеждат се и се пускат във врящ сироп, приготвен от захарта, разтворена във водата.

Рачелът се вари до сгъстяване. Малко преди отстраняването му от огъня, се прибавят лимонената киселина и по желание ванилията /индришето/и ореховите ядки.
Насипва се в сухи, затоплени буркани от конфитюр. Затваря се херметически с капачки и бурканите се обръщат върху тях. След като изстинат се прибират за съхранение.

За по-голяма сигурност може да се стерилизират 5 минути.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Соленки от старата тетрадка

Старите тетрадки или тефтери - овехтели,  поизбелели, пожълтели,  пооръфани от честото отваряне! Служили вярно много години, събрали и съхранили  за поколенията богат собствен и чужд кулинарен опит !

В една от тези тетрадки намерих тази рецепта. 

Имах пакетче амонячна сода и исках да я употребя. Знам че някои не я харесват, защото понякога мирише, но това обикновено е докато тестеното изделие е топло. За щастие нямах такъв проблем, даже и докато соленките бяха горещи /може ли да не пробвам ! :)/

С тези соленки почерпих за Бабин ден – аз си го празнувам по старому – на 21 януари. Снощи интернетът ми изчезна и не можах да кача рецептата,затова ви черпя днес :)

Малко поизмених рецептата, в зависимост от наличните продукти.

Продукти  1 ч.ч. = 200 мл

200 г мас

1 чаша кисело мляко

1 пакетче амонячна сода

1 яйце и 1 белтък

150 г сирене

150 г кашкавал

1 ч. л. сол

брашно – около 600 г / 5 ч. ч./

За намазване

1 жълтък и няколко капки олио или прясно мляко

Приготвяне

В купа се слагат 2 ч. ч. брашно, смесени със солта. Добавят се омекналата  на стайна температура мас; киселото мляко с разтворената в него амонячна сода (ако нямате или не харесвате амонячната сода, може да я замените с 1 ч. л. сода бикарбонат или 1 пакетче бакпулвер /10 г/);  яйцето и белтъка; настърганите сирене и кашкавал. С лъжица се обърква хубаво тази смес.

Постепенно се добавя от останалото брашно, докато се получи меко тесто (преди съм добавяла по-малко брашно. Сега сиренето беше доста меко и предполагам че заради това ми пое повече брашно).

Тестото се прехвърля на набрашнен плот и се оформя на топка с леко премесване.

Поставя се в найлонов плик или опаковъчно фолио и престоява в хладилника поне 2 часа (при мен бяха 4 часа).

Изважда се тестото и върху набрашнен плот се разделя на 4 части. Всяка част се разточва на кръг, разделя се на 6, 8 или 12 триъгълника. Така се получават по-големи или по-малки кифлички. Триъгълниците се навиват  на кифлички от широката част към върха. Нареждат  се  в тава постлана с хартия за печене, на малко разстояние една от друга. Намазват се с разбития жълтък. Може да се поръсят с ким ( у нас няма почитатели) или едра сол, или друга подправка.

Пекат се в предварително загрята фурна, на 180 градуса.

Излизат 2 тави с размер 35/35 см и в зависимост как е разделено тестото – 24, 32 или 48 кифлички.

Тестото може да се разточи с дебелина  5 мм и да се изрежат различни фигурки;  да се нареже на ленти, широки 1 см , с дължина 12 – 15 см и по желание  да се навият спираловидно; и т. н.

Поднасям ви ги с компот от череши

 

 или нектар от круши

 При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Паприкована сланина

Вредна или полезна е сланината? Мненията са различни, аз съм на принципа "отровата е в дозата".

Миналата година ми донесоха парче домашна сланина. Мотах го из камерата повече от месец, докато реша как да го приготвя. След това го приготвих  със зелев сок. Когато го опитах, съжалих че толкова време съм се бавила! Тази година въобще не се колебах!

Продукти

сланина

зелев сок

червен пипер

други подправки по избор – чубрица, черен пипер, смлян кимион и пр.

Приготвяне

Сланината се кисне в студена вода /държа я в съд в хладилника/за няколко часа. След това се нарязва на парчета с големина по желание.

Зелевият сок се слага да заври. Поставят се парчетата сланина и се варят 10-тина минути.

Изваждат се, изцеждат се  и се оставят да поизстинат.

Овалват се в смес от червен пипер /който харесва по-пикантно може и в лют/, чубрица и други подправки на вкус.

Когато напълно изстинат, се поставят в найлонов плик и се съхраняват в камерата.

Отрежете си тънко парченце и с филийка черен или пълнозърнест хляб се почерпете! Да ви е сладко!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Салата от моркови и ябълки

В сладкия вариант - с мед и лимонов сок я знам от както се помня и е любима на всички  от семейството ни – от най-стария /моя милост/, до най-младия! Правим я през цялата година, моркови и ябълки на пазара винаги има.

Този вариант, солен, прочетох  тук. Беше ми интересно как ще се съчетае ябълката със солта. Направих малко пробно и ми допадна. А от както пробвах с добавка  на лук /водняк или пресен/ и тази салата стана любима! 

Една бърза, лека, вкусна, сочна, освежаваща и полезна салата!

Продукти – количества и съотношение –по вкус

моркови

ябълки  

лук

лимонов сок

зехтин /олио/  

сол

Приготвяне

Добре измитите моркови се остъргват, ябълките обелват и всичко се рендосва на едро ренде в купа. Поръсва се с обеления и нарязан на полумесеци лук.  Разбърква се добре. Веднага се поръсва с лимонов сок, сол и зехтин. Смесва се отново, за да се овкуси, разпределя се в чинии и се поднася. 

 

И за тези, които не харесват лук!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Плетена пита

Това беше Новогодишната ни пита . Начина на оформянето  ѝ се реши в последния момент, когато дъщерята ми даде изрезка от в-к „Лакомник”. Рецептата е на Виолета Матева. Едва след празниците открих рецептата на няколко места в Интернета, посочвам едно от тях като  източник .

При мен част от продуктите за тестото са други, но начинът на оформяне е същия.

1 ч. ч. = 200 мл

Продукти

1 кг брашно

42 г жива мая „Юве”/или 14 г суха мая/

2 яйца и 1 белтък

200 г заквасена сметана

1 ч. ч. кисело мляко

1 с. л. захар

1 с. л. сол

2 с. л. олио

олио /масло/за намазване на корите

За намазване на питата

1 жълтък

1 ч. л. прясно мляко

няколко капки олио

по желание – сусамово семе за поръсване

Приготвяне

Всички продукти трябва да са със стайна температура.

Брашното се пресява 3 пъти заедно със солта. Отделя се ¾ ч. ч. за доомесване на тестото.

Захарта се разтваря в киселото мляко.

Маята се размива в малко хладка вода/ съгласно упътването  специално за тази мая– без други добавки/. Не се чака да шупне. Ако се ползва суха мая, тя се пресява с брашното.

В средата на пресятото брашно се прави кладенче и се прибавят размитата мая, леко разбитите яйца и белтък, заквасената сметана, киселото мляко и олиото. Ако е необходимо, се добавя още малко хладка вода. Омесва се хубаво до получаването на еластично тесто. Оформя се на топка и се оставя покрито на топло да втаса до удвояване на обема.
Тестото се разделя на 3 или 4  равни части. Всяка част се измесва няколко пъти върху набрашнен плот, за да се оформи на топка и се разточва на кръг с диаметър малко по-голям от дъното на тавата, в която ще се пече. Кръговете се намазват с  олио или разтопено масло/най-горният не се маже/ и се поставят един върху друг.

В средата на най-горния кръг се поставя чаша с отвора надолу. /само се поставя, за ориентир. Не се натиска, както по-погрешка направих аз!/. От нея, в посока към външния край, с остър нож или резец се нарязва на 8 сектора. 

Всеки сектор се нарязва на още 3 сектора, които се сплитат, като краищата се подвиват леко и се подпъхват надолу, към плота. Получават се 8 плитки.

Питката се премества в намаслена или постлана с хартия за печене тава с диаметър  28 – 30 см.. /При пренасянето ще ви трябва помощник, или я оформете върху хартията за печене и тогава я пренесете/.

Така оформената питка се покрива с кърпа и се оставя на топло да втаса.
Втасалата питка се намазва един път с разбития с прясното мляко и олио жълтък. За по-голям блясък след няколко минути намазването се повтаря.

По желание може да се поръси със сусамово или друго семе.

Пече се в предварително загрята фурна на 180С. След първите 10 – 15 минути се намалява на 160 градуса С. Пече се докато се зачерви. Пробва се с дървено шишче за готовност.

Готовата, още гореща погача, се завива с кърпа, за да остане мека. Оставя се върху решетка, докато се охлади.

* За приготвянето на питата може да се ползва всяко изпитано тесто за питка. Тук е показан само начина на оформяне.

*Имам проблеми с фотоапарата – обективът му излиза когато на него му скимне, така че не мога да снимам когато и каквото аз искам! Някои сготвени неща така и не можах да снимам.  Когато реши да се покаже, снимам на невероятни места и при най-неподходяща светлина! Не можах да снимам оформената питка преди да втаса, но мисля че все пак става ясно! :)

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!