петък, 29 март 2019 г.

Банички на рулца във форми за мъфини



С тези чудесни банички-мъфини виртуално черпя за 7-та годишнина на блога.
И както съм писала – „Ще се радвам ако откриете нещо вкусно и интересно за вас и близките ви хора !“ J


Продукти
форма за мъфини с 12 гнезда

10 бр. фини кори за баница (използвала съм „Фамилия“, „Белла“)

За плънката:
200 г сирене
3 яйца
200 г кисело мляко
щипка сода
100 мл олио (или комбинация олио и масло)
1,5 с. л. брашно

Приготвяне
В гнездата на формата за мъфини се поставят хартиени капсули.
Приготвя се плънката, като се смесва натрошеното сирене с останалите продукти.
Корите се делят на 2 групи - по 5 бр във всяка.
Намазва се една кора с около 2-2,5  с. л от плънката, като хубаво се намазват и краищата. Върху нея се поставя втора кора, която също се намазва. Така се процедира и с останалите три кори.

Общо петте кори се навиват по късата страна до колкото е възможно на стегнато руло, което се разрязва с остър нож на 6 еднакви части (на корите „Фамилия“ и „Белла“, на които тясната страна е 32 см, разделени на 6 е равно на около 5 см за всяка част).

Новополучените рулца се поставят изправени в хартиените кошнички. 
Отгоре не се намазват с нищо – при печенето от плънката излиза и ги облива леко.

Пекат се в предварително загрята фурна, на 180 градуса С, за около 25-30 минути, до зачервяване.


Бележки:
- Три пъти приготвям тези банички, с различни марки кори. Първият и третият път – с фини кори „Фамилия“ и „Белла“, вторият път с донесени сръбски, които бяха по- дебели. Резултатът е различен – при сръбските не се навлажниха много, вътре не се изпекоха добре и останаха тестени. Така че корите трябва да са фини;
- поради това че фините кори бързо се навлажняват, трябва да се работи по-бързо с нанасянето на плънката, навиването им на руло и разрязването. Да не се ползва хартията от пакета, а да се работи върху плота, защото рулото  става доста меко и залепва;
- двете крайни отрязани парчета от рулото да се поставят с външния край надолу в хартиените капсули, защото колкото и старателно да се стремим да нанесем равномерно плънката, не се получава и остават леко ненавлажнени;
- поставени в хартиените капсули рулцата имат неугледен вид, леко „пихтиести“, но при изпичането се надуват и  оформят;



Приятен апетит!


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

вторник, 26 март 2019 г.

Сурова туршия и кисело зеле



Суровата  туршия свърши към средата на януари, от киселото зеле има за още едно готвене, но понеже есента не публикувах  рецептата и снимките,  които са от по-късен период, сега ги качвам, за да ги запазя за домочадието, да се подсетят тази есен.
И двете туршии приготвяме по един и същ начин, но по различно време.
Суровата туршия сложихме през м. октомври, докато имаше евтини продукти по пазара, беше сравнително топло и бързо стана.
Зелето сложихме към средата  на ноември и стана готово за коледните и новогодишни празници.  
За по-лесно претакане използваме бидони с канелка.

Сурова туршия  

- за бидон 20 л
около 10 кг зеленчуци (количествата на отделните продукти са по предпочитание на домакинството)- зелени домати, чушки сиврия, карфиол, моркови, краставички корнишони, зеле, стръкове целина
около 10 л вода
по 30-35 г морска сол на 1 л. вода
1 ч. л. синапено семе
листа  целина (стръкове пресен копър)
корен хрян
парчета дюля, ябълка

Приготвяне
Избират се здрави зеленчуци.
Чушките и доматите е желателно да престоят няколко дена, за да се изберат най- здравите и хубави от тях. Доматите ги предпочитаме „избистрени“, т.е. леко да са започнали да светлеят.
Зеленчуците се почистват и измиват много добре.
- морковите се почистват с четка и ако са големи може да се нарежат на парчета;
- на чушките се отрязват дръжките  на около 1 см от основата и се надупчват с дебела игла  на 2 – 3 места около дръжката, за да влезе там от саламурата; 
- по същият начин се надупчват и доматите;
- карфиолът се разделя на розички;
- зелето се нарязва на големи резени;

Зеленчуците се подреждат в бидона, като се реди от всичко по малко. На няколко места се поставят листа целина (стръкове копър), парчетата дюля, ябълка и синапеното семе, вързано в марлено или тензухено вързопче.
Следващата процедура е като при киселото зеле:
Върху така наредените зеленчуци с поставя решетка (дървена; изплетена от лозови пръчки или както сега направихме – готова пластмасова) и върху нея гладък речен камък, предварително добре измит и преварен около 15 минути.
Зеленчуците се заливат със саламура, приготвена от студена вода с разтворената  в нея морска сол (този път разтворих по 30 г сол на литър вода и беше добре - не много солено). Това го правим на етапи, като за този обем на бидона в 6-7 л вода разтваряме съответното количество сол. След това прибавяме по литър вода, така че да бъде поне 10 см над решетката, за да останат зеленчуците добре потопени в саламурата, като в последния литър разтваряме остатъка от необходимото съответно количество сол.
Бидонът се затваря плътно с капак.
След 2 – 3 дни започва претакването на сокът. Това става като се източва на части в кофа  и след това се връща в бидона. Така се разместват пластовете на водата и се улеснява ферментацията. Претакването се извършва през ден в продължение на около 15-20 дни.
Температурата, при която трябва да се съхранява, за да не вкисне е максимум 10 градуса. Ние го държим на кухненската тераса, която е остъклена и със северно изложение.
И понеже есента беше топла и туршията стана доста бързо, след около месец, за да я запазим за по-дълго време, прибавихме калиев сорбат за туршии, като в част от източената саламура се разтваря по 1 г калиев сорбат на 1 л от саламура (за този обем на бидона 10 г за 10 л саламура).





Кисело зеле 


- за бидон 40 л
около 20 кг зеле
около 20 л вода
по 30-35 г морска сол на 1 л. вода
1 с. л. синапено семе
2 – 3 корена хрян
парчета от 1 – 2 дюли, ябълки
листа целина (копър)

Приготвяне
Зелето слагаме около 10-15 ноември, за да е готово за коледните празници.
По традиция у нас за киселото зеле използваме сорта „Кьосе“. Главите трябва да се свежи, стегнати, средна големина, не по-малки от 1 кг, кочанът да е бял и твърд.
Почистват се от външните замърсени и наранени листа и кочанът се изрязва наравно със зелката. Измиват се.
Кочанът се разрязва с върха на остър нож  на кръст с дълбочина 3-4 см. Понеже той се разваля най-бързо, в прореза се посипва малко сол.
Зелките се нареждат плътно в бидона с кочаните нагоре. За попълване на празните места се поставят разрязани на 2 или 4 части.
За запазване здравината и вкуса на киселото зеле, поставяме много добре измити корени хрян; синапеното семе, вързано в марлено или тензухено вързопче; нарязани на парчета  дюли, предварително добре изтрити от мъха и измити, може и ябълки; стръкове целина. Този път експериментирахме със стръкове зелен копър, който беше покарал в изобилие на село късно през есента и останахме приятно изненадани от аромата, който придаде на туршията.
Върху подреденото зеле се поставя решетка (дървена; изплетена от лозови пръчки или както сега направихме – готова пластмасова) и върху нея гладък речен камък, предварително добре измит и преварен около 15 минути.
Зелето се залива със саламура, приготвена от студена вода с разтворената  в нея морска сол. Това го правим на етапи, като за този обем на бидона в 15 л вода разтваряме съответното количество сол. След това прибавяме по литър вода до необходимото, така че да покрие поне 10 см решетката и зелето да остане добре потопено в саламурата, като в последния литър разтваряме остатъка от необходимото съответно количество сол.

Бидонът се затваря плътно с капак.
След 2 – 3 дни започва претакването на сокът. Това става като се източва на части в кофа  и след това се връща в бидона. Така се разместват пластовете на водата и се улеснява ферментацията. Претакването се извършва през ден в продължение на около 15-20 дни.
Температурата, при която трябва да се съхранява, за да не вкисне е максимум 10 градуса. Ние го държим на кухненската тераса, която е остъклена и със северно изложение.
Вече е краят на м. март, но останалата зелка е в отлично състояние, както и сокът се е запазил - леко резлив, нормално солен.


В минали години, останалото по това време в по-голямо количество зеле стерилизирах в буркани и имахме за консумация и през останалото време на годината. Тази година не остана. J

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 15 март 2019 г.

Бирено пиле


Стара рецепта,  от 80-те години на миналия век, когато се появиха бройлерите на пазара.
Тази рецепта ме накара да се замисля как се изменят през годините начините на приготвяне на ястията – появата на нови съдове и уреди; подправки; обогатяването им с добавянето на още продукти; по онова време пилетата се продаваха цели, сега има всякакви разфасовки;  и пр.
Рецептата е съвсем простичка и лесна и я давам в първият ѝ вид. След това допълвам как съм я приготвила сега.
Продукти
1 пиле (около 800 г)
125 г масло (по онова време беше „или маргарин“)
250 мл бира
сол
черен пипер
червен пипер

Приготвяне
Измитото пиле се нарязва на порции, поръсва се със сол, черен и червен пипер и се нарежда в тавичка. Върху него се слагат парченца масло и се залива с бирата. Пече се в гореща фурна до зачервяване.

И последния вариант, който приготвих:


Продукти за 2 порции
2 пилешки бутчета с подбедрицата – около 500 г
50 г масло
250 мл бира
марината – Унисос (може соев сос или сол), горчица, мед

400 г картофи
сол
естрагон (тарос)
малка глава кромид лук
2-3 скилидки чесън

плик за печене

Приготвяне
Бутчетата намазах с горчица, мед и Унисос и оставих да се мариноват покрити за около час в хладилника.
След това ги сложих в плик за печене, плюс  главата лук, нарязана на осминки; скилидките чесън;  картофите, нарязани на кубчета, леко посолени и овкусени с малко естрагон; бирата и маслото.
Пликът поставих в тавичка, като отгоре с игла направих няколко дупки, за да не се спука при печенето.
Фурна загрята на 200 градуса С, горен и долен реотан, с вентилатор. След като течността в плика завря, намалих на 180 градуса и изключих вентилатора. Пече се до зачервяване на месото и картофите.
Вкусотия! Особено сосчето, което ми е любимо. J

Ако нямате  плик за печене, продуктите се поставят в тавичката, която може да се покрие с алуминиево фолио; или се използва съд с капак (от огнеупорно стъкло или керамичен), но тогава той се поставя в студена фурна.




Приятен апетит!
При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!