Една година блог, 100 последователи и Гриста на баба Мери / Omas Grießschmarrn/

 Преди една година на днешната дата направих първата си публикация и по едно щастливо съвпадение, имам и стотен последовател!

Исках да имам блог, по-скоро място където да записвам  рецептите на ястия, приготвени по мой начин и които да онагледявам със снимки.

Доста се чудех дали да бъде личен, с достъп само от най-близките ми, но после реших, че може би някои от рецептите ще са интересни и за други хора :)

Беше ми трудно оформянето /не разбирам от английски език, много неща не ми бяха ясни/ и тук е мястото да благодаря на  Маги , която има търпението и желанието да ми помогне :).

Маги – СЪРДЕЧНО  БЛАГОДАРЯ!

Благодаря на всички, които посетиха и продължават да посещават моя блог и с коментарите и милите думи ме подкрепят и вдъхновяват да продължа!

Гриста на баба Мери  /Omas Grießschmarrn/

Това е най-правилното име на този семеен десерт! Не знаех че се казва Grießschmarrn / Грисшмаррн/. В това отношение съм искрено благодарна на  Венета /Вени/ , която ми помогна в уточнението.
 

Продукти – 1ч . ч. = 200мл

1 л прясно мляко

150  - 160 г /1 ч. ч./ грис

5-6 пълни с.л. захар /или на вкус/

щипка сол

3/4 ч.ч. олио /125 г масло/

компот от сини сливи

Приготвяне

Гриста се размива с малко от студеното мляко и солта и се влива на тънка струя в останалото кипящо, подсладено прясно мляко. Сместа се разбърква непрекъснато до получаване на гъста маса (трябва да стане по-гъсто от обикновеното мляко с грис, затова ако е необходимо, се добавя още малко грис). За да не загаря, използвам млековарка.

Маха се от огъня, добавя се олиото /маслото/, разбърква се добре и се изсипва в намаслена тавичка. 

Разстила се равномерно.

Поставя  се в предварително загрята силна фурна  и се пече до златисто кафяво при 180 ° C. 

С вилица или шпатула се разбърква /разкъсва на парчета/ и се връща отново във фурната да се запече. 

Така се разбърква и запича няколко пъти /5 – 6/ докато се изпече,  придобие златист  цвят и зърнеста структура /като много големи трохи/

Пече се до желаната степен на препичане.  

Ако стане по-златиста и се препече, след това тя става по-суха /така както е на снимката и както ние я обичаме/.

Поднася се с компот от сини сливи.

И една нова снимка от  25. 09. 2014 г, не толкова препечена грис

 При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!