вторник, 24 ноември 2015 г.

Печена тиква по селски и Постна печена тиква с ориз








Медено-тиквени курабийки
Рачел от тиква

Двама души(третият рядко харесва нещо!) в къщи обичаме тиквата (пък е и собствено производство:). Най-често варена на пара в тенджерата под налягане и ако се налага, след това овкусена с мед или захар; пасирана и с различни добавки става вкусен крем; и още много варианти,  които се надявам, че ще мога да кача.
А сега две предложения за постите.

Печена тиква по селски

Продукти за тавичка с размери  27 см./17 см
700 – 800 г тиква
4 – 5 с. л. захар
3 с. л. олио
0,5 ч. ч. вода
1 ч. л. канела
по желание – орехови ядки

Приготвяне
Тиквата се нарязва на малки кубчета, обелва се ( не е грешка – първо се нарязва и после се обелва – по-лесно е!) и се  подрежда в тавата. Поръсва се със захар (количеството зависи от сладостта на тиквата, случвало ми се е въобще да не добавям захар, толкова са ни сладки тиквите), канелата и олиото и се добавя водата.
Пече се първоначално  на 200 – 220 градуса С и като заври течността се намалява на 180 градуса С.



Постна печена тиква с ориз

По принцип този вариант се приготвя с прясно мляко. 
 
Една стара снимка
Но за постите спокойно може да се замести с вода или сок от компот (тогава захарта ще се намали).
Към горните продукти се прибавят 4 с. л. ориз и течността се увеличава на 1 ч. ч.


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

14 коментара:

  1. Тили, много познато е това "третият рядко харесва нещо!" :))) Да ви е жив и здрав!
    А рецептите са много интересни! Никога не съм добавяла олио при печена сладка тиква. Каква е ролята му?
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Май си патиш и ти! :)
      Габи, по нашия край така се пече обикновено тиквата - полята с малко олио. Само че в повечето случаи парчетата са по-големи.
      Поздрави!

      Изтриване
  2. Любимата ми тиква! Май няма съчетание, в което да не харесва, така че ще пробвам и с твоя ориз. Поздрави, Тилия!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марта, пробвай и в не постния вариант, ако не постите. Имам и друг вариант с ориз, но ще бъде по-късно публикуван.
      Хубава вечер!

      Изтриване
  3. Много интересни са и двете рецепти, Ина! Не бях ги чувала, а какво остава дя видя:) Благодаря ти, че сподели, ще се пробват! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз пък се чудех дали да пускам тия тикви в блога! :)
      Ще чакам отзива!
      Поздрави!

      Изтриване
  4. У дома до скоро бях единствен тиквен консуматор,но сега вече и госпожицата се присъедини,та по-често я опитваме.Интересен начин за печене с добавено олио,трябва да опитам и така,Тили,благодаря!Прегръдка и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По-друго си е като има още някой, който да се присъедини ! По себе си съдя. Поне не се чудя какво да правя с някоя голяма тиква. :)
      Роси, надявам се да ви хареса.
      Спокойна вечер!

      Изтриване
  5. Тили, и у дома сме на тиквени вариации от известно време. Новост за мен е използването на олио в сладък вариант. Обикновено пека ( със същата технология на почистване :)) дори без захар. Олио слагам на соления вариант на печене. Десерта с ориз и мляко за първи път хапнах у свекърва ми и бях очарована.Вкусно и оригинално. Върна ми спомени...
    Хубав утрешен ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Бети! Приятно е да се връщаме към такива спомени.
      Ще видя соления вариант при теб.
      Приятна неделя!

      Изтриване
  6. Тили, и при нас третия рядко нещо харесва:)), а тиква май само аз обичам:(
    Аз на печена слагам масло, но ти може би заради постите, макар, че пишеш, че така се прави при вас принципно. Обичам я много и с мляко, но с ориз не съм опитвала.
    Ще чакам и другите ти тиквени рецепти. А как правиш на пара в тенджерата под налягане? Поставяш някакма скаричка ли вътре?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси, аз пък за масло не съм чувала!
      За тиквата на пара- в тенджерата под налягане слагам от сгъващите се скарички. Тиквата я измивам много добре, не я беля, нарязван на кубчета и нареждам върху скаричката. Сипвам 1 чаша вода, затварям капака и след като започне да съска изчаквам 10 минути. Изчаквам още 5 - 10 минути и махам капака. Често пъти даже и не белим кората, или премахваме само тънката люспица. Тази част до кората е най-вкусна! (тук да отбележа че цигулките не стават вкусни, обезателно трябва после да се овкусят, докато белите тикви са много по-сладки и сухи)
      Варила съм и тиква във вода. Не става така вкусна, както приготвена на пара.
      Така сварена тиквата, по-скоро ако остане неизядена :), ползвам и в кекс; чийзкейк; налаган тиквеник; за крем супа; както съм писала по-горе - за крем.. При всички случаи изпускам нещо.
      Приятна неделя!

      Изтриване
    2. Мерси, Тили:)
      Нямам такава сгъваема скаричка, даже не се сещам да съм виждала, а бих опитала, хареса ми идеята, та ще се огледам, вляза ли в магазин за домашни потреби.

      Изтриване
    3. Каква скаричка съм писала и аз! Сгъваема решетка за готвене на пара се казва. Има ги навсякъде, където има домашните потреби. Извинявай!

      Изтриване