Турско кафе - един спомен

У нас кафе пие от скоро внукът, покрай приятелката си. Аз съм пила в живота си (на младини) 2 – 3 пъти и след това толкова денонощия не можех да затворя очи! Обожавам миризмата му, но го приготвям само за гости.

Случайно мернах рецепта за турско кафе, та се сетих как ни научиха да го правим.

Преди доста години ( повече от 50 ), като работех в общината, гостите се посрещаха с турско кафе (след него модно стана нес-кафето и падаше доста бъркане!).

Тогава една туркиня ни научи как да приготвяме кафе и то да има „каймак”.  Тя ни каза, че се прави смес от кафе и леблебия  (50:50) . Не се пиело чисто, което много ни учуди.  Можело да се добави и съвсем малко какао.

Та от тази смес в кафеничето за 1 порция се слага 1 ч. л., добавя се захар (от половин до 1 ч. л., според вкуса на пиещия) и се налива студена вода 80-100 мл. Разбърква се добре да се смеси и захарта да се разтопи и се слага на огъня. Следи се непрекъснато. Кафето НЕ трябва да завира а щом започне да се надига (както се надига прясното мляко при варене),  в момента, в който би започнало да ври, се отдръпва от огъня, изчаква се няколко секунди да спадне каймака и се връща на слаб огън отново да започне да се надига. Това се прави общо 3 пъти и след това внимателно се разлива по чашките (ако се прави в по-голямо количество, за повече хора), като първо се налива по малко от каймака във всяка чашка и след това от останалото в кафеника кафе, като се внимава да не се наруши целостта на каймака.

Та и този спомен от младините да запазя в блога си! :)

На снимките е приготвено само от леблебия, понеже нямаме кафе - младите ползват разни малки опаковки нес-кафе.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!