Суровата туршия свърши към средата на януари, от
киселото зеле има за още едно готвене, но понеже есента не публикувах рецептата и снимките, които са от по-късен период, сега ги качвам,
за да ги запазя за домочадието, да се подсетят тази есен.
И двете
туршии приготвяме по един и същ начин, но по различно време.
Суровата
туршия сложихме през м. октомври, докато имаше евтини продукти по пазара, беше
сравнително топло и бързо стана.
Зелето
сложихме към средата на ноември и стана готово
за коледните и новогодишни празници.
За
по-лесно претакане използваме бидони с канелка.
Сурова туршия
-
за бидон 20 л
около 10
кг зеленчуци (количествата на отделните продукти са по предпочитание на
домакинството)- зелени домати, чушки сиврия, карфиол, моркови, краставички
корнишони, зеле, стръкове целина
около 10
л вода
по 30-35
г морска сол на 1 л. вода
1 ч. л.
синапено семе
листа целина (стръкове пресен копър)
корен
хрян
парчета
дюля, ябълка
Приготвяне
Избират
се здрави зеленчуци.
Чушките и
доматите е желателно да престоят няколко дена, за да се изберат най- здравите и
хубави от тях. Доматите ги предпочитаме „избистрени“, т.е. леко да са започнали
да светлеят.
Зеленчуците
се почистват и измиват много добре.
- морковите
се почистват с четка и ако са големи може да се нарежат на парчета;
- на
чушките се отрязват дръжките на около 1
см от основата и се надупчват с дебела игла на 2 – 3 места около дръжката, за да влезе там
от саламурата;
- по същият начин се надупчват и доматите;
- карфиолът
се разделя на розички;
- зелето
се нарязва на големи резени;
Зеленчуците
се подреждат в бидона, като се реди от всичко по малко. На няколко места се
поставят листа целина (стръкове копър), парчетата дюля, ябълка и синапеното
семе, вързано в марлено или тензухено вързопче.
Следващата
процедура е като при киселото зеле:
Върху
така наредените зеленчуци с поставя решетка (дървена; изплетена от лозови
пръчки или както сега направихме – готова пластмасова) и върху нея гладък речен
камък, предварително добре измит и преварен около 15 минути.
Зеленчуците
се заливат със саламура, приготвена от студена вода с разтворената в нея морска сол (този път разтворих по 30 г
сол на литър вода и беше добре - не много солено). Това го правим на етапи, като
за този обем на бидона в 6-7 л вода разтваряме съответното количество сол. След
това прибавяме по литър вода, така че да бъде поне 10 см над
решетката, за да останат зеленчуците добре потопени в саламурата, като в
последния литър разтваряме остатъка от необходимото съответно количество сол.
Бидонът
се затваря плътно с капак.
След 2 –
3 дни започва претакването на сокът. Това става като се източва на части в
кофа и след това се връща в бидона. Така
се разместват пластовете на водата и се улеснява ферментацията. Претакването се
извършва през ден в продължение на около 15-20 дни.
Температурата,
при която трябва да се съхранява, за да не вкисне е максимум 10 градуса. Ние го
държим на кухненската тераса, която е остъклена и със северно изложение.
И понеже
есента беше топла и туршията стана доста бързо, след около месец, за да я
запазим за по-дълго време, прибавихме калиев сорбат за туршии, като в част от
източената саламура се разтваря по 1 г калиев сорбат на 1 л от саламура (за
този обем на бидона 10 г за 10 л саламура).
Кисело зеле
-
за бидон 40 л
около 20
кг зеле
около 20
л вода
по 30-35
г морска сол на 1 л. вода
1 с. л.
синапено семе
2 – 3 корена
хрян
парчета от
1 – 2 дюли, ябълки
листа
целина (копър)
Приготвяне
Зелето
слагаме около 10-15 ноември, за да е готово за коледните празници.
По
традиция у нас за киселото зеле използваме сорта „Кьосе“. Главите трябва да се
свежи, стегнати, средна големина, не по-малки от 1 кг, кочанът да е бял и
твърд.
Почистват
се от външните замърсени и наранени листа и кочанът се изрязва наравно със
зелката. Измиват се.
Кочанът
се разрязва с върха на остър нож на
кръст с дълбочина 3-4 см. Понеже той се разваля най-бързо, в прореза се посипва
малко сол.
Зелките
се нареждат плътно в бидона с кочаните нагоре. За попълване на празните места се
поставят разрязани на 2 или 4 части.
За
запазване здравината и вкуса на киселото зеле, поставяме много добре измити
корени хрян; синапеното семе, вързано в марлено или тензухено вързопче;
нарязани на парчета дюли, предварително
добре изтрити от мъха и измити, може и ябълки; стръкове целина. Този път
експериментирахме със стръкове зелен копър, който беше покарал в изобилие на
село късно през есента и останахме приятно изненадани от аромата, който придаде
на туршията.
Върху
подреденото зеле се поставя решетка (дървена; изплетена от лозови пръчки или
както сега направихме – готова пластмасова) и върху нея гладък речен камък,
предварително добре измит и преварен около 15 минути.
Зелето
се залива със саламура, приготвена от студена вода с разтворената в нея морска сол. Това го правим на етапи,
като за този обем на бидона в 15 л вода разтваряме съответното количество сол.
След това прибавяме по литър вода до необходимото, така че да покрие поне 10 см
решетката и зелето да остане добре потопено в саламурата, като в последния
литър разтваряме остатъка от необходимото съответно количество сол.
Бидонът
се затваря плътно с капак.
След 2 –
3 дни започва претакването на сокът. Това става като се източва на части в кофа
и след това се връща в бидона. Така се
разместват пластовете на водата и се улеснява ферментацията. Претакването се
извършва през ден в продължение на около 15-20 дни.
Температурата,
при която трябва да се съхранява, за да не вкисне е максимум 10 градуса. Ние го
държим на кухненската тераса, която е остъклена и със северно изложение.
Вече е
краят на м. март, но останалата зелка е в отлично състояние, както и сокът се е
запазил - леко резлив, нормално солен.
В минали
години, останалото по това време в по-голямо количество зеле стерилизирах в
буркани и имахме за консумация и през останалото време на годината. Тази година
не остана. J
При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!