Кекс „Вълшебно цвете”

Този кекс вече не е нещо ново, може да се направи и с други съставки, интересна е шарката, която се получава и никога не може да се повтори една и съща. Имахме гости и това беше най-бързото нещо, което можех да спретна /и малко по-ефектно, разбира се :)/

Продукти

150 г масло или маргарин

1,5 ч.ч. захар

2 яйца

2 ч.ч. кисело мляко (400 г)

1 ч.л. сода бикарбонат

1 ванилия

3,5 - 4 ч.ч. брашно (450-500 г)

1-2 с.л. какао     

Приготвяне

Омекналото масло се разбива на крем със захарта.

Яйцата се прибавят едно по едно и след като напълно се поемат от маслената смес, последователно се прибавят: киселото мляко с разтворената в него сода, ванилията и брашно, докато се получи гъстотата на кексово тесто.

Сместа се разделя на 2 равни части. В едната се прибавя какаото.

В намаслена и набрашнена /или върху хартия за печене/ тавичка или форма за торта  с   диаметър 24 см  се сипват по 2 с.л. от тестата, като се почва с тъмната смес. Може да се сипе и различно количество от смесите – например 2 с.л. тъмна смес, 2 с.л. светла смес, 2 с.л. тъмна, 4-6 с.л. светла и т.н. Получават се различни шарки.

 Тестото се разтича от центъра към края. След това с върха на нож с остър край се изтеглят линии от външния край на формата към средата.

За друго оформяне може едната линия да се изтегли отвън към средата, другата – от средата навън. Получава се нещо като паяжина / и ще стане кекс „Паяжина” :):):)/

В зависимост от това на колко части се разделя кекса - 4, 8, 12, 16 се получават различни интересни фигури. Само че трябва да се действа бързо, защото сместа се размества и може да се получат едни по-широки, други по-тесни сектори.

 Пече се в предварително загрята фурна, на около 170 С.

 И едни по-стари снимки

 

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Супа топчета от кайма и овесени ядки

Имам слабост към бланширания ориз и такъв употребявам, но когато правя супа топчета и искам да добавя в тях ориз се затруднявам, защото трябва предварително да го сваря до полуготовност, да изчакам да поизстине и тогава да го смеся с каймата. Така дойде идеята да го заместя с овесени ядки :)

Продукти

За топчетата:

250 г кайма

2 с.л. фини овесени ядки

1/2 глава лук

подправки за овкусяване – по избор

брашно за овалване

За супата:

1 глава лук (стар, пресен, праз,)

1  морков

парче (стрък) целина

1 - 2  картофи

2-3 с.л. фини овесени ядки или фиде

1 пресен домат (или от консерва)

1 чушка - по желание/ през зимата може да се сложи препечена начупена суха чушка или люто чушле/

2 с.л. олио

сол

магданоз    

 по желание - 2-3 скилидки чесън (стрък пресен)

Приготвяне

Предварително каймата се смесва със ситно нарязания или рендосан лук, подправките и овесените ядки. Сместа се омесва добре и се оставя покрита в хладилника за около половин час, за да може овесените ядки да поемат от влагата на каймата и да понабъбнат.

Във врящата подсолена вода се прибавят нарязаните на ситно лук, морков,  целина, чушки. След 10-15 минути се прибавят оформените  топчета от каймата, които се овалват в брашно, картофите, овесените ядки /фидето/ и олиото. /Обикновено използвам малки картофчета, които слагам цели, обелени и след като се сварят ги смачквам с малко бульон от супата и така я сгъстявам/.

След като продуктите омекнат се прибавят ситно нарязаните домат и евентуално чесън.

След няколко минути супата се маха от огъня и се поръсва със ситно нарязан магданоз.

С фиде и препечено люто чушле

През пролетта добавям и зеленийки.

С лобода и киселец

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Паниран зелен фасул

В къщи , с изключение на моя милост, :) недолюбват  зеления фасул, но приготвен по този начин радушно  се приема!

Рецептата преди години ми сподели приятелка. Скоро след това случайно я открих в една от готварските книги на майка ми, от 1925 година! Оказа се  - нищо ново , само позабравено!

Продукти

500 – 600 г зелен фасул /може да се ползва и консервиран, като много добре се изцеди в гевгир/     

2-3  яйца

брашно за паниране /или друга суха съставка за панировка/

1 ч.ч. олио

сол

Приготвяне

Зеленият фасул са сварява в подсолена вода (аз използвам тенджера под налягане и го варя на пара за 3 – 4  минути и след това го посолявам).

Като изстине  всяка шушулка се овалва в брашно, разбитите яйца и се пържи в сгорещеното олио до златисто кафяво . Отцежда се върху кухненска хартия.

Панировката може да е най-различна:   брашно; пшенично и царевично брашно; смес от пшеничено, царевично брашно, овесени трици; галета; смес от брашно и галета; добавка на сусамено семе и т. н.

Сега ползвах панировка тип „Патафри” – 150 г брашно, 150 мл бира, 2 яйца, 1 с. л. олио, щипка сол. Отделих белтъците и ги разбих на сняг. Жълтъците разбих, прибавих солта, част от бирата, част от брашното и така докато се смесят всички съставки. Накрая прибавих с внимателно разбъркване белтъците. В тази смес  потопих шушулките и  изпържих  в сгорещено олио  до златисто.

Поднесах с млечно-чеснов сос.

Може да се поднесе с прясна салата; туршия; или с най-различни сосове: сос от майонеза и горчица; майонеза и кисело мляко; кетчуп и пр. , или с класическото – оцет и пасиран чесън.

Ако се ползва кръгъл зелен фасул, понеже е по-малък и по-неудобен за паниране, се нанизват по няколко шушулки на дървено шишче и така се пържат. След това шишчетата внимателно се изваждат.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Зелен фасул с люти чушлета

Преди 2 години за пръв път направихме тази туршия и много ни хареса. Само намаляваме количеството на чушлетата, а увеличаваме количеството на зеления фасул, по нашия вкус. Общото количество на двата зеленчука трябва да е 6 кг. Ако искаме да направим по-малко количество, съответно разделяме всички съставки на 2, 3, 4  части.

Продукти

4 кг зелен фасул

2 кг люти чушлета

Чесън – на вкус

1 – 2 връзки пресен копър

Марината:

700 мл винен оцет

250 г захар

250 мл олио

100 г сол

1 л вода

          

Приготвяне

Зеленият фасул се измива добре, почиства се от двата края и се нарязва на парченца с големина по желание.

Лютите чушленца  леко се опичат.

Чесънът се разделя на скилидки, които се обелват и нарязват на филийки или по-малките се оставят цели.

Маринатата се слага в подходящ съд да кипне. Прибавя се зеленият фасул.

Разбърква се и ври 15 минути.   

Прибавят се чушлетата, чесъна и нарязания копър. Всичко ври още 5 минути, като от време на време се разбърква.  

Маха се от огъня и като поизстине се разпределя в буркани.  

Запечатва се с капачки и се стерилизира 30 минути.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Баница с грозде

Нещо нетрадиционно, но уверявам ви – много вкусно!

Тази рецепта ми е спомен от моята свекърва.  Омъжих се в края на септември преди много, много години :) и като млада снаха, това беше един от първите десерти, които опитах.  Отнесох  се с недоверие - в нашето семейство (както в повечето семейства) се правеше баница със сирене, щрудел с ябълки и тиквеник,  но след като я вкусих, толкова много ми хареса, че  редовно я правя щом есента узрее  гроздето!

Продукти

400 г кори за баница

600 - 800 г грозде

3/4 ч.ч. олио

300-350 г захар

70 г галета

100-150 г счукани или нарязани на едро орехи

1 ч.л. канела

         

Приготвяне

Гроздето предварително се измива много добре и се оставя да се изсуши.

Поръсва се една кора с олио, върху нея се слага втора кора и също се ръси с олио. На около  1/4  разстояние от долния ръб  се нареждат в 2-3 реда зърна грозде . Поръсва се с  2 с.л. захар /използвах кафява/, 1 ч.л. галета, 1 с.л. орехи и щипка канела.

Гроздето се реди в ред, а не се разпръсква по цялата кора, както сместа при другите баници, защото по-трудно се навива кората.

Ако имате различно по цвят грозде - бяло, червено, черно - става още по интересно, когато готовата баница се нареже на парчета.

Прегъва се кората от долния край върху реда с грозде, навива се и се слага се в намазнена правоъгълна тава.

Така се приготвят всички кори, поръсват се с олио и  баницата се пече в предварително загрята умерена фурна, при  180 градуса С, до зачервяване.

В комбинация с отделни рула с плънка от сирене и яйце и плънка от ябълки, за които пиша по-надолу

След изпичане, още гореща, баницата се наръсва леко с вода и се завива с кърпа или хартия, за да омекне.

Поднася се изстинала.

Понякога поради различни причини, ми се налага да правя баница само за себе си  и в началото това ми беше голям проблем. Цял пакет кори са ми много. Сега изваждам от пакета 2, 4 или 6 кори  и с тях обикновено комбинирам, например както в случая – баница със сирене, щрудел с ябълки с подсладител и баница с грозде. Просто!

И трите вида баници

С ябълки за щрудел

С яйце и сирене

Споделям го, поради това, че може би имате близък, който живее сам, или член на вашето семейство, на който  се налага да спазва някаква диета или по други причини.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Сладкиш със сини сливи и крем от извара

За любителите на сините сливи и изварата предлагам този лесен, но ефектен сладкиш :)
Продукти ·         500 г сини сливи За тестото: ·         100 г брашно ·         1 ч.л. бакпулвер ·         100 г омекнало масло ·         1 яйце ·         5 с.л. захар ·         2 с.л. сметана ·         8 г ванилена захар (1 пакетче) о   олио  или масло за намазване на тавата / хартия за печене/ За крема: ·         400 г извара ·         100 г захар ·         1 яйце ·         2 с.л. нишесте ·         3 с.л. масло ·         1 равна ч.л. бакпулвер ·         8 г ванилена захар (1 пакетче) ·           Пудра захар за поръсване на сладкиша
Приготвяне Брашното и бакпулверът се пресяват. Прибавят се захарта и ванилената захар. Смесват се добре и се добавят яйцето, сметаната (в момента нямах и заместих  с  кисело мляко 4,5 %) и мекото масло. Тестото се разбърква с лъжица. Става много меко. Разстила се равномерно в намаслена (или върху хартия за печене)  правоъгълна тавичка 16 см/ 26 см или квадратна- около 20 / 20 см, която се увива в опъковачно фолио (ако нямате може и в найлонов плик) и се слага в хладилника за около 1 час. След това се изпича в предварително загрята фурна  за 10 минути на 200 С, докато леко се зачерви. Поставя се на скара да се поохлади. Измитите и подсушени сини сливи се нарязват на половинки по дължина и се почистват от костилките. Подготвя се кремът - отделя се белтъкът на яйцето и се разбива на сняг. Останалите продукти за крема се разбиват с миксер, добавя се разбитият белтък и внимателно се разбърква с шпатула в посока отдолу- нагоре.  В зависимост от гъстотата на изварата, ако се налага, кремът може да се разреди с малко кисело мляко. Върху изпеченото тесто се нареждат сините сливи с отвора нагоре и върху тях равномерно се разпределя  кремът. Е, тук този път направих гаф! :) Намазах блата с крема, започнах да го заглаждам и тогава се сетих, че не съм сложила отдолу сините сливи!!! Бързо започнах да събирам крема, но част от него вече беше се съединил с блата! Както и да е, оправих някак си грешката и продължих :) Пече се в предварително загрята  фурна,  на 180 градуса С, около 45 минути. Понеже блатът предварително е поизпечен, в зависимост от фурната, трябва да се сложи на по-високо или да се намали долната температура. Изстиналият сладкиш се украсява със сини сливи - половинка слива се разрязва от единия край на три места (другият край е неразрязан) и четирите получени резенчета леко са разтварят -  като ветрилце. Слагат се на разстояние едно от друго, така че като се разреже след това сладкишът, върху всяко парченце да има и слива. Поръсва се с пудра захар,  по желание смесена с канела.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Конфитюр от сини сливи с подсладител

Тези дни направих няколко буркана компот от сливи с подсладител, но ми се искаше да направя и малко сладко /конфитюр/. Попаднах на  ТАЗИ  рецепта и реших да рискувам и ползвам гелфикс /имам несполучлив опит преди време и повече не повторих ! J/ Е, този път нямаше неприятни изненади и опитът си заслужаваше!

 Направих  малки изменения и следвах упътванията от пакетчето.

Продукти

 1 кг сливи

 100 мл вода

 1 пакетче  Gelfix Extra 2:1 на Dr. Oetker /25 г/

 2 с.л. захар

 течен подсладител  отговарящ на 0,500 кг захар) –  сложих  1 с. л. „Суитли ултра”, по-малко, но по мой вкус

кора от канела

Приготвяне

Сините сливи подготвих предварително, като ги почистих, измих и оставих да изсъхнат напълно. След това ги нарязах на парченца, добавих водата и кората от канелата и ги варих няколко минути да поомекнат.

Смесих пакетчето  гелфикс  с 2 с.л. захар и изсипах при сливите. Разбърках добре. След като сместа завря, добавих подсладителя, отново разбърках добре и при непрекъснато разбъркване  варих 5 минути.

Горещият конфитюр насипах в предварително измитите и подсушени бурканчета, затворих и обърнах с капачките надолу. Оставих ги така докато поизстинат.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!