Ябълков пудинг с извара

Ябълки и извара – съчетание, което обичам и не можеше да не направя този сладкиш, който видях при  Мариета.

С малки изменения в продуктите и начина на приготвяне.

Продукти:
300 г безсолна извара
3 големи яйца
1 ч.ч. захар
30 г краве масло  (при мен 3 с. л. зехтин)
2 големи ябълки
0,5 ч. ч. стафиди

1 ч. л. портокалови корички или настъргана кора на половин портокал

3 – 4 с . л. едро нарязани орехови ядки    

0,5 ч. л. канела
щипка сол
За намазване и поръсване
30 г краве масло
4 с.л. галета

пудра захар

Приготвяне

Белтъците се разбиват на сняг с щипката сол.

Изварата и захарта се разбъркват. Добавят се един по един жълтъците, като след всеки се разбива добре с миксер, за да се поеме равномерно от сместа. Прибавя се зехтина и също се разбива. Прибавят се стафидите и белтъчната смес и внимателно се разбърква с шпатула.

Форма с падащо дъно или подходяща тавичка с диаметър 24-26 см се намазва с масло (дъното и част от стената) и се поръсва с половината от галетата – 2 с. л. Формата се разтръсква, за да може галетата равномерно да покрие намазана част.

Поставят  се обелените и настъргани на едро ренде (или нарязани на дребни кубчета) ябълки , поръсва се с канела. Аз добавих и малко орехи. Отгоре се изсипва  изварената смес и се заравнява. Поръсва се с останалата галета (2 с. л.) и се разпределя на малки парченца останалото масло. И тук поръсих с малко орехи.

Пече се в предварително загрята фурна на 150 градуса до златисто (аз съм на газ и трябваше да увелича след 40-тата минута на 180 градуса). Така че всеки да пече според фурната си.

Опеченият сладкиш изстива върху решетка.

При поднасяне може да се поръси с пудра захар.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Картофени топки с майонезен сос

Във ФБ се среща като „Снежни картофени топчета”.

Само че у дома комбинацията картофи и кисело мляко не се приема добре. Затова замених киселото мляко с майонеза.

В нашия край се приготвя гарнитура от пържен лук и смачкани сварени картофи. Направих една нова комбинация, по наш вкус.

Продукти

500 – 600 г картофи

1 глава кромид лук /бялата част на 1 праз лук/

около 80 г  пресен колбас

2 с. л. олио

сол

тарос /естрагон/

щипка индийско орехче

Сос –

100 – 125 г майонеза

1 с.л. кисело мляко

1 к. л. горчица

1 – 2 скилидки чесън

(може да се ползва готов чеснов майонезен сос)

Приготвяне

Сосът се приготвя като се смесят пресованите скилидки чесън с останалите съставки.

Добре измитите картофи /и друг път съм писала – използвам малки картофчета/ се сваряват на пара в тенджера под налягане. Обелват се горещи и като поизстинат се рендосват на едро ренде.

В олиото за кратко се изпържва ситно нарязания лук и колбаса и след това се прибавят картофите. Посолява се и се подправя с желаните подправки. Пържи се 3- 4 минути, колкото всичко да се смеси и овкуси добре.

От поизстиналата смес се оформят топчета, които се нареждат в чиния и при сервиране се поливат със соса.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

De Cecco - Пълнозърнести фузили с готов сос Болонезе

За тази бърза и вкусна рецепта с   най-голямо удоволствие и благодарност използвах предоставените ми от фирма  De Cecco   висококачествени продукти!

Не съм приготвяла сос Болонезе до сега. Поне това което се счита за истински сос –  заради телешкото, което едва ли ще намеря и начина на приготвяне – „сосът  да се прави дълго и с любов, за да стане както трябва и да се задушава много бавно”. Иначе побългарени варианти има много.

Беше ми много интересно какъв ще  е вкусът на соса. Когато опитах овкусената вече паста, нещо в съзнанието ми ме върна доста години назад. Много приятен и познат вкус. В първия момент не можах да се сетя. След това изведнъж нахлу спомена – маминия гулаш! /италианците да не четат, защото не знам как ще се възприеме! :) /.

Продукти

Пълнозърнести фузили  De Cecco 

Готов сос Болонезе  De Cecco

Зехтин  екстра върджин  De Cecco

Приготвяне

Използвах много полезните   Указания   за правилно приготвяне на паста  

В достатъчно дълбок и широк съд се налива вода – по 1 л на 100 г паста. След като заври, се добавя сол – 10 г на литър вода и се поставя пастата. След като водата отново заври, се разбърква веднъж, което цели да се отделят парченцата паста едно от друго, за да не остават слепени  и се оставя да се вари според указанията на опаковката (в случая  10 – 12 минути).

Когато пастата е готова, се налива 1 чаша студена вода в съда. С този трик се предотвратява продължаващия процес на варене, докато се изцежда пастата.

Докато пастата се вари, се приготвя сосът. Готовият сос Болонезе  се затопля с 1 - 2 с. л. зехтин и 1 - 2 с. л. от водата, в която пастата се е  варила.

Прибавят се изцедената паста и всичко се разбърква на включен котлон още 2- 3 минути.

Може със сосът да се полее сервираната паста, но най-добре е предварително да се разбъркат. 

Спираловидната форма  на фузилите позволява на соса много добре да проникне  и овкуси пастата.

При сервиране се поръсва с настърган пармезан.

Бързо и вкусно!

* Сърдечни благодарности и на  Ивана , за полезните допълнителни указания!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

ПОГАЧА - КОРОНА

Толкова много се впечатлих от тази погача, като я видях, че веднага я направих и то два последователни пъти! Любопитно ми беше как ще се разпредели тестото, за да се направят толкова трапецовидни парчета, че и да остане допълнително за кръгчета?! Едно е да четеш, да гледаш видео, друго е да пипнеш и направиш сам! :)

С прясно мляко и вода; само с вода; единият път със суха мая, вторият път – с прясна; единият път намазах тавата с масло, вторият път сложих хартия за печене; и в двата случая с брашно тип 500, но на различни фирми.

Е, стана си и това е! Мека, пухкава, както се казва – „душица”!

Продукти

150 мл прясно мляко

1 ч. л. захар

20 г прясна мая /7 г суха мая/

50 мл олио

100 мл вода

1 ч. л. сол

35 – 40 г омекнало масло

1 жълтък

500г брашно

Приготвяне

В топлото мляко се разтваря маята, добавя се захарта и се разбърква. Използвах силиконова шпатула, но може с лъжица, миксер, ръка. НЕ втасва. Прибавя се малко брашно и отново се разбърква.  Разбърквам след всяко добавяне на брашно докато стане гладка смес. Добавя се водата (топла), с предварително разтворената в нея сол и олиото, като от него се оставя малко (около 1 с .л). Разбърква се.

Постепенно, на 2 – 3 пъти,  се добавя и останалото брашно, като след всяко добавено количество се разбърква. Като стане вече трудно да се бърка, тестото се изсипва върху набрашнен плот и се меси около 10 минути.

Омесеното тесто се оформя на топка, поставя се в купа, полива се с останалото олио, леко се премесва, отново се оформя на топка, покрива се с кърпа (фолио) и се оставя на топло място да втаса  (да удвои обема си).

Тук да ви покажа един начин, който използвам за по-бързо втасване  и ми е по-удобен от втасването във фурна – слагам купата с тестото в тенджера с топла вода.

Втасалото тесто се прехвърля върху набрашнен плот и леко се премесва.

Отрязва се 1/3 от тестото.

Разточва се на правоъгълник с ширина 15 – 20 см и с четка се намазва с масло.

По дългата страна се навива на руло. Косо се отрязва от единия край. След това се нарязват 5 равни трапецовидни парчета. Двата отрязани края се оставят настрана.

Тава с диаметър 24 см  (за двойно количество продукти – с диаметър 30 см) се намазва с масло или се поставя хартия за печене. Използвам тава от старите електрически тенджери (ако тази тава може да говори колко е експлоатирана!!!)

Двата отрязани края леко се премесват, оформят се на руло, което с точилка се разточва на лента. С остър нож или ножче за пица (по-лесно е) се отрязва по  двата дълги края, за да се оформи правоъгълник. 

От едната страна се правят  12 прореза (ресни),  до към средата на лентата (не се реже  до край).

Навива се и се получава цвете (връх на короната).

Поставя се в средата на тавата.

Около него се нареждат 5-те отрязани трапецовидни парчета, като се редят с широката част към цветето и леко се подпъхват под ресните.

От останалото тесто се взима малко по-малко от половината. Разточва се на правоъгълник, намазва се, навива се на руло и се изрязват още 5 трапецовидни парчета, като първите, само че те са малко по-малки от първите 5. Нареждат се между тях по същия начин – с широката част към средата.

Последната част от тестото отново се разточва на правоъгълник(по-дълъг е от първите два), намазва се с масло, навива се на руло, което косо се отрязва на 2 половини.

От всяка половина се оформят отново трапецовидни парчета – общо 10 броя. 

Нареждат  между другите парчета. 

Всички останали изрезки от тестото се премесват, оформят се на руло, което се разточва  на правоъгълник. И при него се отрязва от двата дълги края, за да се оформи право парче. (пробвах и с къдраво ножче, защото такова имам – не е фатално! Като втаса не личи).

Дели се на половината и всяка половина се разрязва на 5 ленти . Получават се общо 10 ленти.  Всяка лента се навива на кръгче. 

С тях се попълват празните места около последните трапецовидните парчета в тавата.

Оставя се на топло място да втаса.  

Останалото масло се смесва с жълтъка и с тази смес се намазва питката. По желание може да се поръси със семена.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса С.

Опечената питка се оставя да изстине върху решетка. Докато е още гореща, може да се намаже с масло, за повече блясък.

*Питката може да се направи и постна, като маслото се замести с постен маргарин и прясното мляко – с вода.

 Източник

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!