Турско кафе - един спомен

У нас кафе пие от скоро внукът, покрай приятелката си. Аз съм пила в живота си (на младини) 2 – 3 пъти и след това толкова денонощия не можех да затворя очи! Обожавам миризмата му, но го приготвям само за гости.

Случайно мернах рецепта за турско кафе, та се сетих как ни научиха да го правим.

Преди доста години ( повече от 50 ), като работех в общината, гостите се посрещаха с турско кафе (след него модно стана нес-кафето и падаше доста бъркане!).

Тогава една туркиня ни научи как да приготвяме кафе и то да има „каймак”.  Тя ни каза, че се прави смес от кафе и леблебия  (50:50) . Не се пиело чисто, което много ни учуди.  Можело да се добави и съвсем малко какао.

Та от тази смес в кафеничето за 1 порция се слага 1 ч. л., добавя се захар (от половин до 1 ч. л., според вкуса на пиещия) и се налива студена вода 80-100 мл. Разбърква се добре да се смеси и захарта да се разтопи и се слага на огъня. Следи се непрекъснато. Кафето НЕ трябва да завира а щом започне да се надига (както се надига прясното мляко при варене),  в момента, в който би започнало да ври, се отдръпва от огъня, изчаква се няколко секунди да спадне каймака и се връща на слаб огън отново да започне да се надига. Това се прави общо 3 пъти и след това внимателно се разлива по чашките (ако се прави в по-голямо количество, за повече хора), като първо се налива по малко от каймака във всяка чашка и след това от останалото в кафеника кафе, като се внимава да не се наруши целостта на каймака.

Та и този спомен от младините да запазя в блога си! :)

На снимките е приготвено само от леблебия, понеже нямаме кафе - младите ползват разни малки опаковки нес-кафе.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Кюфтета със сушени сини сливи и винен сос

Още едно интересно предложение за яхния със сини сливи. След като съм готвила сини сливи в постен вариант и с месо, защо пък да не пробвам и с кайма.  :)

Продукти:

500 г  кайма (в оригиналната рецепта е телешка)

1 глава кромид лук

1 яйце

2 филии бял хляб (без корите)

по желание - 20 г ориз

кимион, бахар, черен пипер или други подправки на вкус

по 1 пълна с. л.  брашно и нишесте за овалване

10—15 сушени сини сливи

200 г вино

60 г краве масло (олио)

1 с. л. доматено пюре

1 връзка корени за супа

щипка канела

щипка захар

сол

(1 глава лук за соса)

Приготвяне

Корените за супа се сваряват в подсолена вода.

Сините сливи  се накисват във вода, след което се изваждат костилките им. Ако се използват такива без костилка само се изплакват.

Каймата се смесва с настъргания лук, накиснатия във вода и изцеден хляб, ориза, подправя се с по 1 щипка кимион, черен пипер, бахар, или избраните подправки, посолява се, ако е необходимо и се оставя да отлежи в хладилника 30 мин.

От сместа се оформят малки питки, в средата на които се поставя по 1 слива (понеже сливите са продълговати  се притискат леко да придобият кръгла форма)  и се приготвят кюфтета. Овалват се в смес от брашното и нишестето.

В част от бульона от корените се разтваря доматеното пюре и с него се заливат кюфтетата, прибавят се претритият зеленчук, маслото (олиото), виното, канелата и захарта. Ако е необходимо се добавя още от бульона.

Друг вариант е преди това в маслото (олиото) да се задуши 1 глава ситно нарязан лук и към него да се добави бульон и другите съставки.

Ястието  вари на тих огън около 30 мин.

Може да се поднесе с гарнитура задушен ориз (булгур), картофено пюре или паста.

Адаптирано от Източник

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Самонабухващо брашно

Рецептата  е на  Мария Митева

Срещала съм рецепти със самонабухващо брашно, но нямах представа какво представлява.

Продукти

Мерителна чаена чаша от 250 мл обем (вместимост) = 150 г брашно

1 ч. ч. брашно (150 г)

1 ½ чаена лъжица (6 гр.) бакпулвер 

¼ до ½ чаена лъжица сол

По желание - 1 супена лъжица царевично нишесте (за по-фина смес)

Приготвяне:

Смесват се горепосочените продукти, разбъркват се добре и се пресяват.

От тази смес трябва да се замери нужното ни за съответната рецепта количество брашно.

Пример:

Необходими са ни 4 чаши самонабухващо брашно. Горните продукти умножаваме по 4.

- 4 ч. ч. брашно (600 г)

- 6 ч. л. (24 г) бакпулвер

- 1 ч. л. сол

- 4 с. л. царевично нишесте

След като се смеси и пресее, ОТ  полученото количество самонабухващо брашно премерваме 4 чаши и ги използваме по предназначение. Ще остане от брашното.

 Източник

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Сладкиш с кокосово-орехов топинг (поръска)

Сладкишът видях наскоро при  Мария Митева . При нея е с името „Кейк (сладкиш)- „чудо“. И както тя пише – сладкишът се приготвя бързо, тестото е обикновено, но топингът е прекрасно допълнение - приготвен с кокосови стърготини и орехи, ухаещ на масло.

Аз винаги използвам чаша с обем 200 мл, но този път реших точно да спазя всички мерки по рецептата, предложена от Мария.  

Резултатът е пухкав сладкиш с хрупкав топинг.

Дословно преписвам рецептата на Мария.

Кейк (сладкиш) „чудо“

Мерителната чаша е с вместимост 250 мл.

Вместо ванилова паста (vanilla paste) може да се ползват зрънцата на 1-2 шушулки ванилия, ванилова шушулка стрита на прах или синтетична ванилия.

Кокосовите стърготини, които съм ползвала в случая са от по-ситните (обикновените). Имайте предвид, че ако са по-едри теглото може да е различно, затова е добре да се замерят с чаша.

Вместо орехи може да се ползват бадеми, лешници или други ядки според предпочитанията.

Тава с размери 22 х 30 см.

Продукти за тестото:

320 г (2 чаени чаши) самонабухващо брашно (self-rising flour)

1 щипка сол

2 чаени лъжици бакпулвер

240 г (1 чаена чаша) захар

250 мл (1 чаена чаша) прясно мляко

70 г = 83 мл. (1/3 чаена чаша) олио

50 г (1 средно голямо) яйце

1 чаена лъжица ванилова паста (vanilla paste)

+ олио за намазване на тавата

+ брашно за наръсване на тавата

За топинга:

70 г (1/3 чаена чаша) разтопено масло

120 г (½ чаена чаша) захар

62 г (¼ чаена чаша) прясно мляко 

½ чаена лъжица ванилова паста (vanilla paste) 

60 г (1 чаена чаша) орехи, нарязани на парчета

1 чаена чаша (57 г) кокосови стърготини 

Начин на приготвяне:

Фурната се пуска да загрява на 175ºС, работеща с горен и долен реотан, без вентилатор. Скарата се слага на второ ниво (едно ниво под средното). Брашното се смесва с бакпулвера и солта. В купата на миксера се смесват останалите продукти за тестото. Разбъркват се за кратко с перката  (само колкото да се смесят). След това се добавя брашнената смес. Разбърква се до хомогенност.

Полученото тесто се излива в предварително подготвената тава – намазана с олио и наръсена с брашно. Пече се за 30 минути в предварително затоплената фурна. Готовността може да се провери с клечка.

               Докато десерта се пече се приготвя топинга: Разтопеното масло се смесва със захарта, ваниловата паста и прясното мляко. Разбърква се. Орехите и кокосовите стърготини се добавят в последния момент (когато сладкиша вече се е изпекъл).  Всичко се разбърква хубаво – получава се гъста смес.

Сладкишът се изважда от фурната, която се  пуска на програма грил или само на горен реотан температурата се наглася на 180ºС.  Топингът се разпределя равномерно по повърхността на целия десерт

 и тавата се връща във фурната за 13-14 минути или докато повърхността на десерта се зачерви приятно.

Когато изстине напълно, може да се нареже на парчета и да бъде сервиран. 

Съхранява се на стайна температура под капак или покрит с прозрачно домакинско фолио.

Може да го поднесете с топка ванилов или бананов сладолед, въпреки че и сам по себе си е прекрасен!

* Или с кафе; мляко; чай.

**

- единственото различно е че използвах 1 пакетче ванилия, понеже нямам ванилова паста;

- самонабухващо брашно приготвих като смесих 300 г брашно, 3 ч. л. (12 г) бакпулвер, 0,5 ч. л. сол и 2 с. л. царевично нишесте. Сместа пресях.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!