петък, 26 януари 2018 г.

Обикновено хладилно тесто



Преди доста време беше на мода така нареченото „Универсално тесто“ – тесто приготвено с прясно и кисело мляко, мая, сода за хляб, яйце. Използвахме го най-често за приготвянето на мекици. Можеше да се направят и пирожки, баница (пиците не бяха известни тогава!). Сега от това тесто се правят и питки, пици, кифлички.
И понеже често приготвям обикновен домашен хляб, но се „връзвам“ с него – трябва да го изчакам да втаса, а това става за различно време в зависимост от околната топлина и брашната, които ползвам, реших да пробвам да го замеся в удобно за мен време и да го пека също в удобно време.
За сега съм направила четири много сполучливи опита с различни брашна – (поотделно или смес) – хляб и мекици; хляб и пица; хляб със смес от бяло брашно 650, типово и царевично брашно.
Предстоят ми и други опити, надявам се все така сполучливи!


Продукти
500 г брашно
300 мл вода
7 г суха мая
2 ч. л. захар
2 ч. л. олио
1 ч. л. сол

олио за намазване на плика (съда) за втасване

Приготвяне
Брашното се пресява.
С останалите продукти се замесва тесто – който както е свикнал - на ръка; с миксер; с робот.
Ще опиша как аз го приготвям в последно време.
В купа се смесват около 1/3 от брашното със сухата мая и захарта. Постепенно се прибавя леко затоплената вода и се разбърква с ръчен миксер, с  бъркалките за тесто, на най-ниската скорост.
Получава се тесто с гъстотата на палачинково. Разбърква се много добре до гладка смес, да не личат никакви бучици от брашното. (прави ми впечатление, че  така замесено, след като започне да се прибавя останалото брашно, то по-добре се поема от тестото и по-рано започват да се образуват  характерните балончета в него).
Добавя се олиото и отново се разбърква, докато тестото го поеме.  Прибавят се 4 - 5 с. л. брашно и солта. След като и те се разбъркат, постепенно се прибавя от останалото брашно, докато миксерът може да меси.
Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и с добавка на необходимото количество брашно, се омесва меко, еластично тесто. Брашното може да е повече или по-малко, зависи от типа. При мен за 2 от питките беше точно, за едната пое около 460 г, за друга – към 550 г.
Готовото тесто се поставя в голям, добре намаслен  отвътре найлонов плик или в голям, също добре намаслен съд (включително и капака от вътрешната страна). Тестото доста се надига, така че трябва да има достатъчно свободно място. Пликът се завързва (съдът се покрива с капака) и се поставя в хладилника, където то втасва и се съхранява до използването му.


Най-дългото време за съхранение в хладилника ми беше около 30 часа. Имайки опит от горепосоченото „Универсално тесто“, ще може да се съхрани няколко дни.
След като втасалото тесто се извади от хладилника, не е необходимо да се изчака да се затопли. Направо се оформя хляба, без да се меси допълнително,  само колкото да придобие исканата форма – кръгло, продълговато.
Прехвърля се в тава, върху хартия за печене.



Не се чака да втаса, а се слага да се пече  в загрята на умерена температура – 160/170 градуса С фурна (съобразете се с вашата фурна), където то постепенно се надига.
След като се изпече и леко поизстине, се поставя върху скара и се  покрива с кърпа, за да омекне.




Със смес от бяло брашно 650, типово и царевично


Приятен апетит!

 При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

неделя, 21 януари 2018 г.

Млечна супа с грис и сирене




Една много лесна и вкусна супа, подходяща и за хора със стомашни проблеми, както и за малки деца.

Продукти
1 л прясно мляко
500 мл вода
7 с. л. грис (около 70 г)
200 г сирене
сол
4 ч. л. масло
черен пипер или индийско орехче

Приготвяне
Грисът се размива с 1 чаша вода.
Останалата вода и прясното мляко се смесват и кипват. На тънка струя се прибавя размитият грис и сол на вкус (да се има предвид, че после се прибавя и сирене!).
Разбърква се непрекъснато, докато грисът се свари.
Супата се поднася топла, като се прибавя по 1 ч. л. масло на порция, поръсва се със смлян черен пипер или настъргано индийско орехче (без тези подправки при проблемни стомаси и малки деца!) и натрошено сирене.
Приятен апетит!



При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

четвъртък, 18 януари 2018 г.

Пълнен патладжан с риба тон



Продукти за 2 порции
2 патладжана (350 - 400 г)
200 г консерва риба тон в собствен сос
1 яйце
1 с. л. галета
1 скилидка чесън
магданоз
3 ч. л. зехтин
сол и черен пипер на вкус
по желание – парче марков, парче целина; кашкавал за поръсване.

Приготвяне
Измитите патладжани се разрязват по дължина на две половинки. Издълбават се. Всичко се посолява и се оставя за 30-40 минути. След това се изплаква обилно с вода и се поставя за 15-20 минути в дълбок съд с вода, за да се обезсоли.
Рибата се отцежда от соса и се намачква. Прибавят се яйцето, галетата, ситно нарязания магданоз, пресованата скилидка чесън, добре изстисканата от водата издълбана част на патладжаните, нарязана на ситно, смлян черен пипер (аз не слагам), рендосаните на ситно ренде морков и целина, и 2 ч. л. олио. Разбърква се добре.
С получената смес се напълват патладжанените лодки. Поставят се в тавичка, поливат се с останалата 1 ч. л. зехтин. Налива се малко вода (100 – 150 мл).

Пекат се в умерено загрята фурна. Ако се ползва кашкавал, се рендосва на едро и се поръсва отгоре няколко минути преди да се извадят от фурната.
При сервиране се поръсват със ситно нарязан магданоз.

Плънката може да се ползва и за напълване на тиквички, сорт „Патисон“, или обикновени, издълбани като патладжаните – на лодки, или чушки.
  
*   Сол не съм ползвала, освен за осоляването на патладжаните и издълбаната част. Рибата беше много солена, патладжанът и сърцевината бяха поели от солта, така че не беше необходимо допълнително осоляване на плънката.

Приятен апетит!



По идея от  източник

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

неделя, 14 януари 2018 г.

Конфитюр от киви


Ароматен, полезен, с много приятен леко кисел вкус – този конфитюр няма да ви остави безразлични!
Не ми е минавало и през ума за конфитюр от киви. По принцип предпочитам за употреба пресните плодове, но когато ги има в изобилие, пък и домашни, трябва да се търси начин да се запазят за по-дълго време, макар и обработени. Така стана и с кивито – донесоха ни 3 торби, раздавах насам-натам, ям почти всеки ден, но вече започнаха масово да зреят, доста поувехнаха и трябваше да търся начин да ги оползотворя. Не съм знаела че могат да се комбинират с толкова други плодове за приготвянето на мармалади, конфитюри и сладка; да се използват освен в смутита, плодови салати и в многообразие от сладкиши.
За този конфитюр естествено използвах най-малките и невзрачни плодове, които никой няма да яде, но тук намериха чудесно приложение.


Продукти
1,2 кг почистени плодове киви
0,500 кг захар
по желание: 4 – 5 зърна карамфил, 1 пръчка канела

Приготвяне
Плодовете се измиват добре и се обелват. Това става много лесно. В зависимост от големината им, се използва чаена или кафеена лъжичка, за предпочитане по-тънкостенна. На кивито се изрязват (или издълбават с лъжичката) двата края, лъжичката се пъхва с дъното нагоре под кожата и постепенно  се отлепва сърцевината. Ако плодът е голям, като се отлепи от едната страна, плодът се обръща от другия край, пак се пъхва лъжичката и така се обелва целия.





Нарязват се на парченца или филийки. Поставят се в тавата за варене и се поръсват равномерно със захарта. Покриват се и се оставят няколко часа на хладно място, за да пуснат сок. Понеже плодът е кисел, за предпочитане е да се ползва емайлиран съд.



След изтичане на определеното време, се прибавят карамфилчетата и канелената кора, разбърква се и се поставя на огъня да заври.
Вари се до готовност на умерен огън. Ако се ползва пръчка канела, тя се отстранява.
Готовият конфитюр се разпределя в затоплени бурканчета, които се затварят с капачки и се стерилизират 5 минути. Обръщат се с капачките надолу и се оставят да изстинат, след което се прибират.
Остава да му се насладим – с палачинки, мекици, филии; с кисело мляко или сметана като крем; за пълнеж на кифлички, торти и пр.

Приятен апетит!
 При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 5 януари 2018 г.

Усукана питка с кондензирано мляко


Това беше питката за Нова година. Кондензираното мляко купено преди време за незнайно къде забутана по папките рецепта, трябваше да се оползотвори преди да изтече срока на годност и понеже по една или друга причина не направих торта, намери място като експеримент (и то много успешен!) в направата на новогодишната питка. J


Продукти
600-650 г брашно
328 мл (350 г) кондензирано мляко Pilos 7,5 %
7 г суха мая
2 яйца и 1 белтък
1 ч. л. сол
2 ч. л. захар
5 с. л. олио

около 40 г масло за намазване на корите

За намазване на питката
1 жълтък
1 ч. л. олио
1 ч. л. вода (прясно мляко)

Семена за поръсване – сусам, лен, мак, слънчоглед

Приготвяне
Всички продукти трябва да са със стайна температура.
Брашното се пресява 3 пъти.
В купа се поставя половината от брашното, смесено със сухата мая, прави се кладенче и се добавят захарта, леко разбитите яйца и белтък, олиото и кондензираното мляко. Разбърква се (използвам ръчен миксер, бъркалките за тесто). Прибавя се още малко брашно и солта, разбърква се отново и постепенно се добавя от останалото брашно. Когато започне трудно да се бърка, се прехвърля върху добре набрашнен плот и се омесва хубаво, до получаването на меко, еластично тесто. Оформя се на топка и се поставя в намазнен съд, покрито, да втаса на топло до удвояване на обема.
Втасалото тесто се прехвърля върху леко набрашнен плот. Не се премесва повече, само се прегъва 2 – 3 пъти и се разрязва на 4 равни части. Всяка част се оформя на топка. Покриват се с кърпа и се оставят 10-тина минути.
Взима се първата оформена топка и се разточва на кора. (Разточих на кора с диаметър около 27 см, но го отчитам като грешка, защото по-късно, при усукването беше по-трудно оформянето.  Затова считам, че диаметърът трябва да е 35-40 см.)
Кората се прехвърля върху хартия за печене. Намазва се с 1/3 от маслото.
По същият начин се разточват още 2 кори и се намазват с масло. Четвъртата разточена кора не се намазва и се слага най-отгоре.
В средата ѝ се поставя чаша с отвора надолу и с лек натиск се отбелязва кръг. 

От този кръг, в посока към външния край , с остър нож или нож за пица се разрязва на 8 еднакви сектора.
Един от секторите се усуква няколко пъти, навива се на охлюв и се поставя върху отбелязания от чашата кръг.

Останалите 7 сектора по същия начин се усукват, навиват на охлюв и разпределят равномерно около средата на питката.

Така оформената питка се прехвърля с хартията за печене в тава с диаметър  25 см, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло място. 

Втасалата питка се намазва се с разбития с олиото и водата (прясното мляко) жълтък. Поръсва се със семена 

и се пече  в умерена  (около 170 градуса)  фурна. Тук всеки трябва да прецени по неговата си фурна. 
Пробва се с дървено шишче за готовност.
Ако започне бързо  да се зачервява отгоре, се поставя лист фолио, за да не прегори.
Изпечената питка, след като поизстине малко, се вади от тавата и се поставя върху скара. Покрива се с кърпа.
Приятен апетит!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!