петък, 14 февруари 2020 г.

Лек от джинджифил, мед и лимон




Измина доста време от последната публикация. Причини различни - здравословни, технически ... Надявам се да успея поне част от сниманите ястия да намерят мястото си в блога. Задръстих папките с рецепти и ястия, има и такива снимки, които не зная към коя рецепта са :). 
   И така - този лек е ароматен, загряващ и леко парлив. В интернет може да се намери писано за ползата от тази комбинация за много болести, аз по-специално я употребявам против простудни и грипни състояния и за подсилване на имунната система.
Рецепти има най-различни – както в съотношенията на продуктите, така и в добавката на още съставки: орехови ядки; кайсиеви ядки; канела; куркума; смлян карамфил; тиква; чесън и пр.
Употребявам го обикновено сутрин, на гладно, преди закуска, с чаша топла вода или чай, по 1 пълна чаена лъжичка. Но е приятна добавка и към плодови салати; към закуски, които приготвям с елда или булгур с различни сезонни плодове, или просто да си хапна от него, когато ми се прияде нещо сладко и парливо. :)
Не се приема преди лягане, защото действа ободряващо.
Продуктите ми са ориентировъчни. Балансирам по моя вкус.
Продукти
1 корен джинджифил  (около 100 г)
1 лимон  (около 200 г)
100 г мед (или на вкус)

Приготвяне
     Избирам корена джинджифил да е твърд, гладък и с по-дребни разклонения – ако е дебел, значи че е по-стар и в него има повече власинки. Вярно, че е по-труден за обработка, но си заслужава. Измивам го хубаво и го остъргвам от кората с помощта на малка лъжичка или с опъковата (тъпата) страна на ножче, след което го рендосвам на ситно ренде.
     Лимонът измивам много хубаво с препарат за ръце или сапун, изплаквам много добре, накисвам за няколко минути в гореща вода, след което го прехвърлям  в студена вода, с разтворена в нея сода за хляб, за около половин час. Отново го изплаквам хубаво, подсушавам, нарязвам на парченца, почиствам от семките  и го блендирам.
     В стъклен буркан смесвам джинджифила, лимоновата каша и мед на вкус. Тази смес може да се пасира, ако не ви харесват парченцата лимонова кора.


Пожелавам ви здраве!


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

неделя, 14 април 2019 г.

Печени панирани хапки от сирене



Хрупкави панирани сиренца, лесно и бързо  приготвени  и най-важното – без пържене!

Продукти
300 г твърдо сирене
100 г брашно за овалване
2 бр. яйца
200 г галета
по желание – сухи подправки: червен или черен пипер; риган; мащерка;розмарин; чубрица; босилек; чесън на прах и пр.

олио за намазване

Приготвяне
Сиренето се нарязва на хапки с дебелина 1 – 1,5 см. Формата е по избор – правоъгълни, квадратни или на триъгълници. Не трябва да са големи, около 5 см.
Ако се използват подправки, те се смесват с брашното.
Към галетата може да се прибави царевично брашно; сусамово семе; ленено семе; овесени трици…
Яйцата се разбиват на пяна.
Хапките се овалват първо в брашното, след това се потопяват в яйцата и накрая се овалват в галетата. Подреждат се една до друга  на равна повърхност (тава, поднос), върху хартия за печене или прозрачно фолио и се оставят във фризера поне за един час.
В тавата, в която ще се пекат, се поставя хартия за печене и се намаслява с олио. Нареждат се панираните  хапки  и отгоре се намазват с четка, потопена в олио.
Фурната предварително се загрява на 250 градуса.  Пекат се 4-5 минути. Стават готови много бързо. Изваждат се веднага, за да се прекрати процеса на топене и се отделят от хартията.
Поднесете със салата, лютеница, кетчуп или някакъв сладък сос – например Пикантен сливов сос  или Сладко-кисел сос от сини сливи            


*  Както са панирани, хапките може да се съхраняват във фризера за по-дълго време и да се изпекат,  когато ни е необходимо.

Приятен апетит!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

вторник, 9 април 2019 г.

Пролетна супа с булгур, без запръжка



Бърза за приготвяне пролетна супа.

Продукти
около 300 г зеленийки (спанак, лапад, коприва, лобода)
3 пълни с. л. булгур
1 малък морков
3-4 стръка зелен лук
1 стрък пресен чесън
3 с.л. олио
сол
1,2 л вода

1 жълтък
3-4 пълни с. л. кисело мляко

пресен джоджен
смлян черен пипер

по желание: препечено сухо люто чушле и при сервиране – натрошено сирене

Приготвяне
Използвах лапад, коприва и няколко листа киселец.
Почистените и измити зеленийки, лука и чесъна се нарязват на ситно, морковът се рендосва на едро ренде.
Във врящата вода се поставя булгура и моркова. След като булгурът  омекне (той се сварява бързо),  се добавят: лука, чесъна, зеленийките, олиото, сол на вкус (ако след това се поръсва със сирене, солта трябва да е по-малко) и се вари десетина минути.
Маха се от огъня, отхлупва се и се оставя няколко минути да се охлади.
В купа се разбива жълтъка с киселото мляко. На тънка струйка се добавя от течността на супата, като непрекъснато се разбива. Застройката се връща пак на струйка в супата, като се разбърква.
При сервиране се поръсва със ситно нарязан джоджен.

По желание - със смлян черен пипер; натрошеното сухо чушле и натрошено сирене.



При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 29 март 2019 г.

Банички на рулца във форми за мъфини



С тези чудесни банички-мъфини виртуално черпя за 7-та годишнина на блога.
И както съм писала – „Ще се радвам ако откриете нещо вкусно и интересно за вас и близките ви хора !“ J


Продукти
форма за мъфини с 12 гнезда

10 бр. фини кори за баница (използвала съм „Фамилия“, „Белла“)

За плънката:
200 г сирене
3 яйца
200 г кисело мляко
щипка сода
100 мл олио (или комбинация олио и масло)
1,5 с. л. брашно

Приготвяне
В гнездата на формата за мъфини се поставят хартиени капсули.
Приготвя се плънката, като се смесва натрошеното сирене с останалите продукти.
Корите се делят на 2 групи - по 5 бр във всяка.
Намазва се една кора с около 2-2,5  с. л от плънката, като хубаво се намазват и краищата. Върху нея се поставя втора кора, която също се намазва. Така се процедира и с останалите три кори.

Общо петте кори се навиват по късата страна до колкото е възможно на стегнато руло, което се разрязва с остър нож на 6 еднакви части (на корите „Фамилия“ и „Белла“, на които тясната страна е 32 см, разделени на 6 е равно на около 5 см за всяка част).

Новополучените рулца се поставят изправени в хартиените кошнички. 
Отгоре не се намазват с нищо – при печенето от плънката излиза и ги облива леко.

Пекат се в предварително загрята фурна, на 180 градуса С, за около 25-30 минути, до зачервяване.


Бележки:
- Три пъти приготвям тези банички, с различни марки кори. Първият и третият път – с фини кори „Фамилия“ и „Белла“, вторият път с донесени сръбски, които бяха по- дебели. Резултатът е различен – при сръбските не се навлажниха много, вътре не се изпекоха добре и останаха тестени. Така че корите трябва да са фини;
- поради това че фините кори бързо се навлажняват, трябва да се работи по-бързо с нанасянето на плънката, навиването им на руло и разрязването. Да не се ползва хартията от пакета, а да се работи върху плота, защото рулото  става доста меко и залепва;
- двете крайни отрязани парчета от рулото да се поставят с външния край надолу в хартиените капсули, защото колкото и старателно да се стремим да нанесем равномерно плънката, не се получава и остават леко ненавлажнени;
- поставени в хартиените капсули рулцата имат неугледен вид, леко „пихтиести“, но при изпичането се надуват и  оформят;



Приятен апетит!


При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

вторник, 26 март 2019 г.

Сурова туршия и кисело зеле



Суровата  туршия свърши към средата на януари, от киселото зеле има за още едно готвене, но понеже есента не публикувах  рецептата и снимките,  които са от по-късен период, сега ги качвам, за да ги запазя за домочадието, да се подсетят тази есен.
И двете туршии приготвяме по един и същ начин, но по различно време.
Суровата туршия сложихме през м. октомври, докато имаше евтини продукти по пазара, беше сравнително топло и бързо стана.
Зелето сложихме към средата  на ноември и стана готово за коледните и новогодишни празници.  
За по-лесно претакане използваме бидони с канелка.

Сурова туршия  

- за бидон 20 л
около 10 кг зеленчуци (количествата на отделните продукти са по предпочитание на домакинството)- зелени домати, чушки сиврия, карфиол, моркови, краставички корнишони, зеле, стръкове целина
около 10 л вода
по 30-35 г морска сол на 1 л. вода
1 ч. л. синапено семе
листа  целина (стръкове пресен копър)
корен хрян
парчета дюля, ябълка

Приготвяне
Избират се здрави зеленчуци.
Чушките и доматите е желателно да престоят няколко дена, за да се изберат най- здравите и хубави от тях. Доматите ги предпочитаме „избистрени“, т.е. леко да са започнали да светлеят.
Зеленчуците се почистват и измиват много добре.
- морковите се почистват с четка и ако са големи може да се нарежат на парчета;
- на чушките се отрязват дръжките  на около 1 см от основата и се надупчват с дебела игла  на 2 – 3 места около дръжката, за да влезе там от саламурата; 
- по същият начин се надупчват и доматите;
- карфиолът се разделя на розички;
- зелето се нарязва на големи резени;

Зеленчуците се подреждат в бидона, като се реди от всичко по малко. На няколко места се поставят листа целина (стръкове копър), парчетата дюля, ябълка и синапеното семе, вързано в марлено или тензухено вързопче.
Следващата процедура е като при киселото зеле:
Върху така наредените зеленчуци с поставя решетка (дървена; изплетена от лозови пръчки или както сега направихме – готова пластмасова) и върху нея гладък речен камък, предварително добре измит и преварен около 15 минути.
Зеленчуците се заливат със саламура, приготвена от студена вода с разтворената  в нея морска сол (този път разтворих по 30 г сол на литър вода и беше добре - не много солено). Това го правим на етапи, като за този обем на бидона в 6-7 л вода разтваряме съответното количество сол. След това прибавяме по литър вода, така че да бъде поне 10 см над решетката, за да останат зеленчуците добре потопени в саламурата, като в последния литър разтваряме остатъка от необходимото съответно количество сол.
Бидонът се затваря плътно с капак.
След 2 – 3 дни започва претакването на сокът. Това става като се източва на части в кофа  и след това се връща в бидона. Така се разместват пластовете на водата и се улеснява ферментацията. Претакването се извършва през ден в продължение на около 15-20 дни.
Температурата, при която трябва да се съхранява, за да не вкисне е максимум 10 градуса. Ние го държим на кухненската тераса, която е остъклена и със северно изложение.
И понеже есента беше топла и туршията стана доста бързо, след около месец, за да я запазим за по-дълго време, прибавихме калиев сорбат за туршии, като в част от източената саламура се разтваря по 1 г калиев сорбат на 1 л от саламура (за този обем на бидона 10 г за 10 л саламура).





Кисело зеле 


- за бидон 40 л
около 20 кг зеле
около 20 л вода
по 30-35 г морска сол на 1 л. вода
1 с. л. синапено семе
2 – 3 корена хрян
парчета от 1 – 2 дюли, ябълки
листа целина (копър)

Приготвяне
Зелето слагаме около 10-15 ноември, за да е готово за коледните празници.
По традиция у нас за киселото зеле използваме сорта „Кьосе“. Главите трябва да се свежи, стегнати, средна големина, не по-малки от 1 кг, кочанът да е бял и твърд.
Почистват се от външните замърсени и наранени листа и кочанът се изрязва наравно със зелката. Измиват се.
Кочанът се разрязва с върха на остър нож  на кръст с дълбочина 3-4 см. Понеже той се разваля най-бързо, в прореза се посипва малко сол.
Зелките се нареждат плътно в бидона с кочаните нагоре. За попълване на празните места се поставят разрязани на 2 или 4 части.
За запазване здравината и вкуса на киселото зеле, поставяме много добре измити корени хрян; синапеното семе, вързано в марлено или тензухено вързопче; нарязани на парчета  дюли, предварително добре изтрити от мъха и измити, може и ябълки; стръкове целина. Този път експериментирахме със стръкове зелен копър, който беше покарал в изобилие на село късно през есента и останахме приятно изненадани от аромата, който придаде на туршията.
Върху подреденото зеле се поставя решетка (дървена; изплетена от лозови пръчки или както сега направихме – готова пластмасова) и върху нея гладък речен камък, предварително добре измит и преварен около 15 минути.
Зелето се залива със саламура, приготвена от студена вода с разтворената  в нея морска сол. Това го правим на етапи, като за този обем на бидона в 15 л вода разтваряме съответното количество сол. След това прибавяме по литър вода до необходимото, така че да покрие поне 10 см решетката и зелето да остане добре потопено в саламурата, като в последния литър разтваряме остатъка от необходимото съответно количество сол.

Бидонът се затваря плътно с капак.
След 2 – 3 дни започва претакването на сокът. Това става като се източва на части в кофа  и след това се връща в бидона. Така се разместват пластовете на водата и се улеснява ферментацията. Претакването се извършва през ден в продължение на около 15-20 дни.
Температурата, при която трябва да се съхранява, за да не вкисне е максимум 10 градуса. Ние го държим на кухненската тераса, която е остъклена и със северно изложение.
Вече е краят на м. март, но останалата зелка е в отлично състояние, както и сокът се е запазил - леко резлив, нормално солен.


В минали години, останалото по това време в по-голямо количество зеле стерилизирах в буркани и имахме за консумация и през останалото време на годината. Тази година не остана. J

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 15 март 2019 г.

Бирено пиле


Стара рецепта,  от 80-те години на миналия век, когато се появиха бройлерите на пазара.
Тази рецепта ме накара да се замисля как се изменят през годините начините на приготвяне на ястията – появата на нови съдове и уреди; подправки; обогатяването им с добавянето на още продукти; по онова време пилетата се продаваха цели, сега има всякакви разфасовки;  и пр.
Рецептата е съвсем простичка и лесна и я давам в първият ѝ вид. След това допълвам как съм я приготвила сега.
Продукти
1 пиле (около 800 г)
125 г масло (по онова време беше „или маргарин“)
250 мл бира
сол
черен пипер
червен пипер

Приготвяне
Измитото пиле се нарязва на порции, поръсва се със сол, черен и червен пипер и се нарежда в тавичка. Върху него се слагат парченца масло и се залива с бирата. Пече се в гореща фурна до зачервяване.

И последния вариант, който приготвих:


Продукти за 2 порции
2 пилешки бутчета с подбедрицата – около 500 г
50 г масло
250 мл бира
марината – Унисос (може соев сос или сол), горчица, мед

400 г картофи
сол
естрагон (тарос)
малка глава кромид лук
2-3 скилидки чесън

плик за печене

Приготвяне
Бутчетата намазах с горчица, мед и Унисос и оставих да се мариноват покрити за около час в хладилника.
След това ги сложих в плик за печене, плюс  главата лук, нарязана на осминки; скилидките чесън;  картофите, нарязани на кубчета, леко посолени и овкусени с малко естрагон; бирата и маслото.
Пликът поставих в тавичка, като отгоре с игла направих няколко дупки, за да не се спука при печенето.
Фурна загрята на 200 градуса С, горен и долен реотан, с вентилатор. След като течността в плика завря, намалих на 180 градуса и изключих вентилатора. Пече се до зачервяване на месото и картофите.
Вкусотия! Особено сосчето, което ми е любимо. J

Ако нямате  плик за печене, продуктите се поставят в тавичката, която може да се покрие с алуминиево фолио; или се използва съд с капак (от огнеупорно стъкло или керамичен), но тогава той се поставя в студена фурна.




Приятен апетит!
При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 8 февруари 2019 г.

Салата от черна леща (белуга) с домати и сирене


Вкусна и полезна салата, комбинация от изискания вкус на черната леща с пресни домати и солено сирене!

Продукти
1 глава червен кромид лук
2 – 3 бр. домати (350-400 г) или чери доматчета
100-150 г сирене фета (краве; овче; козе)
сол
ябълков оцет (или бял балсамов оцет)
2 с. л. зехтин
зелена подправка - босилек; копър; магданоз;

Приготвяне
Измитата леща (без да се накисва предварително) се поставя в кипяща подсолена вода, в съотношение 1:2 (2,5). Ври около 15 - 20 минути до готовност. Сварената леща се отцежда хубаво и се оставя да изстине.
Лукът се нарязва на тънки полумесеци, залива се с кипяща вода леко да го покрие  и се добавя 1 с. л. ябълков оцет. След десетина минути се отцежда от маринатата.
На доматите се премахва семенната част и се нарязват на кубчета. Ако се ползват чери доматчета, те се разрязват на половинки.
Смесват се лещата с лука и доматите. Овкусяват се със сол и оцет.
Салатата внимателно се разбърква и се полива с тънка струя зехтин.
Поднася се с нарязано на кубчета бяло сирене (ползвах домашно прясно краве сирене) и ситно нарязана зелена подправка.
Салата се сервира на стайна температура.


Приятен апетит!

По идея от  източник

1 ч. ч. = 200 мл обем
При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!