събота, 24 февруари 2018 г.

Таралежки с орехова плънка




Любими на по-малкия внук, спомен от другата му баба.


Продукти
2 яйца и 1 жълтък
1 ч. ч. захар ( 200 г)
1 ч. ч. кисело мляко (200 г)
1 ч. л. сода (с лек връх)
1 ванилия – 2 г (или 8 г ванилена захар ) или настърганата кора на 1 лимон
125 г мас
около 550 г брашно

Орехова смес за плънка
100 г смлени или нарязани орехови ядки
3 ч. л. захар
канела (какао)
около 1 ч. л. течност (вода; прясно мляко; сок от компот)

Отгоре
1 белтък
100 г нарязани орехови ядки

Пудра захар за поръсване


Приготвяне
Продуктите трябва да са със стайна температура. Маста да е мека.

Ореховите ядки за плънката  може да са смлени или нарязани. Смесват се със захарта, по желание малко канела или какао за цвят и аромат и се прибавя на капки малко течност, колкото съвсем слабо да се навлажни плънката.

Яйцата и жълтъкът се разбиват с миксер или тел със захарта. Добавя се ванилията (ванилената захар) , киселото мляко с разтворената в него сода и маста. Смесват се. Постепенно се прибавя брашното и с лъжица или шпатула се омесва меко тесто. Прехвърля се на плота, без да се меси повече, само колкото да се оформи топка. Разделя се на 2 части, едната се слага в купа, покрива се и се прибира в хладилника.
Другата половина се разделя на 16 парченца. Всяко се сплесква в дланта на малка питка и в средата се поставя по 1 к. л. от ореховата смес. Затваря се, оформя се на топка, потапя се последователно в леко разбития белтък и в орехите. Нареждат се на разстояние едно от друго в тава 35/35 см , върху хартия за печене.
Пекат се в предварително загрята фурна, на 180 градуса С,  включени горен и долен реотан, средна скара, около 15 – 20 минути.
Изпечените курабии се отлепват от хартията и се оставят да изстинат. По желание може да се поръсят с пудра захар.
Докато първата тава се пече, по същият начин се процедира и с втората половина от тестото.
Като изстинат напълно, се съхраняват в затворена кутия или в подходящ съд, който се поставя в найлонов плик.




Приятен апетит!
При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

вторник, 13 февруари 2018 г.

Крем със сметана и киви; със сметана, киви и други плодове



Много лесен, лек и вкусен крем. За първия опит използвах заквасена сметана. Тези дни ще пробвам и с течна сметана с последните останали плодове киви.

Продукти
200 г сметана (заквасена или течна сметана)
киви
мандарини (портокал, банан или други плодове)
подсладител – захар; мед; стевия; агаве и пр.

Приготвяне
Заквасената сметана се подслажда на вкус с избрания подсладител. Не се разбива с миксер, а се смесва с лъжица.
Ако се ползва течна сметана, то тя трябва да се подслади и разбие с миксер или тел на пухкав крем.
Добавят се нарязаните на парченца плодове. Количества не посочвам, защото зависи кой как предпочита крема – с повече сметана, или повече плодове, както и колко вида плодове се ползват.
Сервира се в подходящи чаши или купички.





Приятен апетит!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 9 февруари 2018 г.

Конфитюр от киви и ябълки



С добавката на ябълки и лимонов сок, конфитюрът придобива сладко-кисел вкус и приятен аромат.

Продукти
1 кг почистени плодове киви
500 г почистени ябълки
сокът на 0,5  лимон
750 г захар

Приготвяне
За приготвянето на този конфитюр трябва да се ползват сладки ябълки, за да неутрализират киселия вкус на кивито.
Измитите плодове киви се обелват (Специализирах се в беленето му покрай тези конфитюри! Понеже плодовете са малки, използвах лъжичка за кафе и обелването става много бързо)





и нарязва на кръгчета.
Измитите ябълки се обелват, маха се сърцевината им и се нарязват на малки парченца.
Плодовете се поставят в подходяща тава и се поръсват равномерно със захарта. Престояват около час. Прибавя се лимоновия сок и малко вода – около 150 мл. Тавата се поставя на слаб огън и цялата смес се разбърква. 

От време на време се разбърква, докато захарта се стопи и се образува сироп. Тогава котлонът се засилва, да заври и след това се вари на умерена степен около 20-30 минути. Изключва се котлона и след 2-3 часа конфитюрът се доварява до готовност.
Пълнят се сухи, затоплени бурканчета, затварят се с капачките и се обръщат. За по-голяма сигурност може да се стерилизират 5 минути.

Не изглежда ли красиво този кехлибарен оттенък и контрастиращите семена ?!



Приятен апетит!
При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Плетена питка



Това е питката за рождения ми ден. Начинът на оформяне го има на много места в интернет, така че не мога да посоча източник. Обяснявам го по начина, по който аз го направих.

Продукти
1 кг брашно
14 г суха мая
4 ч. л. захар
500 мл прясно мляко
2 яйца и 1 белтък
6 с. л. олио
2 ч. л. сол

за намазване на корите – олио; масло; мас
за намазване на питката - 1 жълтък, по няколко капки олио и прясно мляко

Приготвяне
Брашното се пресява. От продуктите, посочени по горния ред, се омесва меко, еластично тесто. Поставя се в намаслен съд, покрива се и се оставя на топло място да втаса (удвои обема си).
Втасалото тесто се прехвърля върху плота, отделя се една част (около 300 г).
Останалото тесто се разделя на 3 части. Всяка част се разточва на правоъгълна кора с дължина около 40 см и ширина около 25 см. Две се намазват с избраната мазнина. Трите кори се поставят една върху друга, като най-горната не се намазва.

Разрязват се от двете страни, от средата към края, на ленти с ширина около 2 см. Преплитат се лентите.  Полученото руло се поставя в тава с диаметър 30 см и височина 7,5 см., върху хартия за печене.

Отделеното тесто се разточва на кора и се изрязват с чаша 5 кръгчета. Поставят се едно върху друго с леко застъпване, навиват се на руло по дължина. Леко се разделят листенцата и получената роза се поставя в средата на питката.
От изрезките се оформя друга вид роза - разточва се кора, разрязва на 4 части от периферията към центъра, да се образуват 4 трапеца и едно след друго се завиват листенцата. Получената роза се поставя да съедини двата края на рулото.
Снимката е от интернет

Така оформената питка се покрива и оставя на топло да втаса.

Втасалата питка се намазва с разбития с прясното мляко и олио жълтък

 и се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна ( съобразете се с вашата фурна!).
Изпечената питка, след като леко се охлади, се прехвърля върху скара и се покрива с кърпа.


Приятен апетит!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

петък, 26 януари 2018 г.

Обикновено хладилно тесто



Преди доста време беше на мода така нареченото „Универсално тесто“ – тесто приготвено с прясно и кисело мляко, мая, сода за хляб, яйце. Използвахме го най-често за приготвянето на мекици. Можеше да се направят и пирожки, баница (пиците не бяха известни тогава!). Сега от това тесто се правят и питки, пици, кифлички.
И понеже често приготвям обикновен домашен хляб, но се „връзвам“ с него – трябва да го изчакам да втаса, а това става за различно време в зависимост от околната топлина и брашната, които ползвам, реших да пробвам да го замеся в удобно за мен време и да го пека също в удобно време.
За сега съм направила четири много сполучливи опита с различни брашна – (поотделно или смес) – хляб и мекици; хляб и пица; хляб със смес от бяло брашно 650, типово и царевично брашно.
Предстоят ми и други опити, надявам се все така сполучливи!


Продукти
500 г брашно
300 мл вода
7 г суха мая
2 ч. л. захар
2 ч. л. олио
1 ч. л. сол

олио за намазване на плика (съда) за втасване

Приготвяне
Брашното се пресява.
С останалите продукти се замесва тесто – който както е свикнал - на ръка; с миксер; с робот.
Ще опиша как аз го приготвям в последно време.
В купа се смесват около 1/3 от брашното със сухата мая и захарта. Постепенно се прибавя леко затоплената вода и се разбърква с ръчен миксер, с  бъркалките за тесто, на най-ниската скорост.
Получава се тесто с гъстотата на палачинково. Разбърква се много добре до гладка смес, да не личат никакви бучици от брашното. (прави ми впечатление, че  така замесено, след като започне да се прибавя останалото брашно, то по-добре се поема от тестото и по-рано започват да се образуват  характерните балончета в него).
Добавя се олиото и отново се разбърква, докато тестото го поеме.  Прибавят се 4 - 5 с. л. брашно и солта. След като и те се разбъркат, постепенно се прибавя от останалото брашно, докато миксерът може да меси.
Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и с добавка на необходимото количество брашно, се омесва меко, еластично тесто. Брашното може да е повече или по-малко, зависи от типа. При мен за 2 от питките беше точно, за едната пое около 460 г, за друга – към 550 г.
Готовото тесто се поставя в голям, добре намаслен  отвътре найлонов плик или в голям, също добре намаслен съд (включително и капака от вътрешната страна). Тестото доста се надига, така че трябва да има достатъчно свободно място. Пликът се завързва (съдът се покрива с капака) и се поставя в хладилника, където то втасва и се съхранява до използването му.


Най-дългото време за съхранение в хладилника ми беше около 30 часа. Имайки опит от горепосоченото „Универсално тесто“, ще може да се съхрани няколко дни.
След като втасалото тесто се извади от хладилника, не е необходимо да се изчака да се затопли. Направо се оформя хляба, без да се меси допълнително,  само колкото да придобие исканата форма – кръгло, продълговато.
Прехвърля се в тава, върху хартия за печене.



Не се чака да втаса, а се слага да се пече  в загрята на умерена температура – 160/170 градуса С фурна (съобразете се с вашата фурна), където то постепенно се надига.
След като се изпече и леко поизстине, се поставя върху скара и се  покрива с кърпа, за да омекне.




Със смес от бяло брашно 650, типово и царевично


Приятен апетит!

 При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

неделя, 21 януари 2018 г.

Млечна супа с грис и сирене




Една много лесна и вкусна супа, подходяща и за хора със стомашни проблеми, както и за малки деца.

Продукти
1 л прясно мляко
500 мл вода
7 с. л. грис (около 70 г)
200 г сирене
сол
4 ч. л. масло
черен пипер или индийско орехче

Приготвяне
Грисът се размива с 1 чаша вода.
Останалата вода и прясното мляко се смесват и кипват. На тънка струя се прибавя размитият грис и сол на вкус (да се има предвид, че после се прибавя и сирене!).
Разбърква се непрекъснато, докато грисът се свари.
Супата се поднася топла, като се прибавя по 1 ч. л. масло на порция, поръсва се със смлян черен пипер или настъргано индийско орехче (без тези подправки при проблемни стомаси и малки деца!) и натрошено сирене.
Приятен апетит!



При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

четвъртък, 18 януари 2018 г.

Пълнен патладжан с риба тон



Продукти за 2 порции
2 патладжана (350 - 400 г)
200 г консерва риба тон в собствен сос
1 яйце
1 с. л. галета
1 скилидка чесън
магданоз
3 ч. л. зехтин
сол и черен пипер на вкус
по желание – парче марков, парче целина; кашкавал за поръсване.

Приготвяне
Измитите патладжани се разрязват по дължина на две половинки. Издълбават се. Всичко се посолява и се оставя за 30-40 минути. След това се изплаква обилно с вода и се поставя за 15-20 минути в дълбок съд с вода, за да се обезсоли.
Рибата се отцежда от соса и се намачква. Прибавят се яйцето, галетата, ситно нарязания магданоз, пресованата скилидка чесън, добре изстисканата от водата издълбана част на патладжаните, нарязана на ситно, смлян черен пипер (аз не слагам), рендосаните на ситно ренде морков и целина, и 2 ч. л. олио. Разбърква се добре.
С получената смес се напълват патладжанените лодки. Поставят се в тавичка, поливат се с останалата 1 ч. л. зехтин. Налива се малко вода (100 – 150 мл).

Пекат се в умерено загрята фурна. Ако се ползва кашкавал, се рендосва на едро и се поръсва отгоре няколко минути преди да се извадят от фурната.
При сервиране се поръсват със ситно нарязан магданоз.

Плънката може да се ползва и за напълване на тиквички, сорт „Патисон“, или обикновени, издълбани като патладжаните – на лодки, или чушки.
  
*   Сол не съм ползвала, освен за осоляването на патладжаните и издълбаната част. Рибата беше много солена, патладжанът и сърцевината бяха поели от солта, така че не беше необходимо допълнително осоляване на плънката.

Приятен апетит!



По идея от  източник

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!