Кисело зеле с булгур, ориз или елда

Вкусно и засищащо постно ястие, което може да се ползва и по време на постите през годината,  както и за Бъдни вечер. Сменяйки зърнената съставка се променя и вкуса на ястието, така че менюто може да се разнообрази още повече.

Продукти

1 кг кисело зеле

3/4 ч. ч. олио

1 глава лук

1 ч.л. червен пипер  или 1 с. л. доматено пюре (лютеница)

1 ч.ч. булгур (ориз-бял, кафяв; елда)

2-3 бр. сухи червени чушки

сол

подправки по избор – чубрица; дафинов лист; черен пипер

Приготвяне

Ситно нарязаният лук се задушава в част от олиото. Прибавя се нарязаното на тънки ивици кисело зеле. Задушава се до готовност с малко вода. (използвам тенджера под налягане).

Към задушеното зеле се прибавя червения пипер  (доматено пюре или лютеница), булгура (ориз или елда), начупените на едри парчета сухи червени чушки(препичам ги предварително леко на пламъка на газовия котлон – придават по-друг вкус на ястието) и подправка по избор. Добавят се 2 - 3  чаши (зависи от зърнената съставка) зелев сок (или смес с вода, или само вода – опитва се на сол). Сместа се прехвърля в тава. Отгоре се полива с останалото олио.

Пече се първоначално в силна фурна – 200 – 220 градуса С, като заври течността се намалява на 180 градуса.

По желание при сервирането се поръсва с прясно смлян черен пипер.

Ястието може и да не се запича (макар че запечено е по-вкусно), а да се довари на много слаб огън, докато оризът  се свари.

Ако се използва елда (гречка), тя предварително се препича 1-2 минути в нагорещен сух тиган при непрекъснато разбъркване. Четох това някъде из руските сайтове и наистина с така обработената елда ястията са по-вкусни.

Стара снимка с ориз

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Питка за Никулден

Това е от публикациите с гафове и доста се колебах дали да я пускам. Не вярвам някой да постъпи като мен, но  явно понякога се случват такива необясними постъпки!

Идеята за оформянето  е от този източник, а тестото е Постно, неостаряващо (Хрущовско) тесто.

Продукти  - 1 ч. ч. = 200 мл

3,5 ч. ч. брашно – около 450 г

200 мл вода

100 мл олио

7 г суха мая

1 ч. л. сол

2 ч. л. захар

       Питката може да се приготви и с друго тесто.

Приготвяне

В съд се поставят  водата, която не е необходимо да бъде предварително затоплена, маята, захарта и солта. С тел се разбъркват, за да се разтвори и смеси всичко. Прибавя се олиото и отново се разбърква 3 – 4 пъти. Постепенно с разбъркване се добавят 3 чаши от брашното.

Тестото се прехвърля върху плота и се омесва, като си използва останалата половин чаша брашно. Поставя се в подходящ съд, завива се със свежо фолио или се покрива с капак и се съхранява в хладилник най-малко 4 часа. (Аз го приготвих вечерта към 21 ч., а го употребих към 10 ч. сутринта на другия ден. Престоя не в хладилник, а на кухненската тераса, която е северна и в момента доста студена. За разлика от първия път, тестото се надигна и втаса, както при обикновените теста, но се задържа на това ниво, не превтаса).

Втасалото тесто се премесва леко. От него се откъсва малко парче с големината на топче за тенис. Премесва се с малко брашно, за да стане по-твърдо. Разточва се с точилката и от него се изрязват фигурките.

(И тук направих гаф, за който нямам обяснение! Вместо да си напрегна малко акълеца и да измисля какво до измайсторя с останалото от фигурките тесто и да доокрася питката или да го хвърля, аз извадих разстланата вече в тавата питка и смесих двете теста! Ясно ви е какво стана. Хубавото еластично тесто стана неравно. Реших да продължа, пък каквото стане, това!)

Фигурките се намокрят  от долната страна с малко вода и се залепват върху питката. 

Питката не се оставя да втаса втори път. Пече се в предварително загрята умерена фурна, на 170-180 градуса С.

Опечената питка, още гореща се намазва с олио (зехтин), без фигурките.

Оставя се да изстине върху скара.

И за пореден път се уверих колко благодатно е това тесто! Въпреки всичко, макар и неугледна, но питката беше страхотна на вкус – мека, с крехка, хрупкава  коричка!

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Запечено кисело зеле с картофи

12. 04. 2016 г

За тази рецепта бях провокирана от Илиана "Щъркелово гнездо"  с нейното вкусно предложение за Прясно зеле с картофи на фурна. Веднага си помислих за замяна на прясното с кисело зеле. И понеже под ръка имах буркан с рязано кисело зеле за бърза консумация  с моркови и целина, не можех да не пробвам. Резултатът много ми хареса. Получи се вкусно съчетание на киселото със сладостта на картофа.

Продукти за 2 порции

Половин буркан кисело зеле (400 – 500 г)

250 – 300 г картофи

1 глава лук

1 морков

Парче (клонче) целина

2 – 3 скилидки чесън

1 с. л. доматено пюре (лютеница)

3 – 4 с. л. олио

По 1 к. л. ким и семе от копър

Приготвяне

Ако се ползва зелка, се нарязва на ситно, морковът се рендосва на едро ренде, целината се нарязва на ситно. Може да се ползват и замразени морков и целина.

Ситно нарязаният лук, заедно с моркова и целината  се задушават с част от олиото. Прибавя се киселото зеле, кима и семето от копър. Задушава се до готовност с малко вода. Аз използвам тенджерата под налягане.

Обелените  картофи се нарязват на резени или кубчета.

Към задушеното зеле се прибавят доматеното пюре, нарязаните на филийки скилидки чесън и картофите. Смесват се и се прехвърлят в тавичка. Добавя се зелев сок (или смес с вода, или само вода – опитва се на сол) на ниво малко повече от половината. Отгоре се полива с останалото олио.

Пече се първоначално в силна фурна – 200 – 220 градуса С, като заври течността се намалява на 180 градуса.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!

Рязано кисело зеле за бърза консумация и Туршии с фикс на Dr.Oetker

В средата на месец октомври ми трябваше кисело зеле за една рецепта. Не ми остана консервирано от миналата година. Времето топло, за кисело зеле на глави рано, пък и нямам намерение да слагам, защото за една или две зелки не си заслужава.

Като се поразрових в интернета, доверих се на този  източник и останах много доволна. До сега 3 пъти слагам в малки количества и си правя експерименти със съставките .

Продукти

За 1 кг зеле – почистено и нарязано

- 1 пълна с. л. сол

- 1 равна с. л. захар

Приготвяне

Зелето се почиства от външните листа, кочана и дебели жилки. Нарязва се на тесни ивици.

Поръсва се със солта и захарта и се претрива. Слага се на порции в буркана  и се натъпква плътно (използвам чукалото от дървеното хаванче ). Отгоре излиза сок. Затваря се с капачка (пластмасова или на винт).

Бурканите се оставят на стайна температура. Зелето става готово за 3 – 4 дни.

Обикновено на втория ден започва леко да кипи и от буркана  да излиза от сока. Затова го поставям в дълбока чиния или тавичка.

Готовото зеле може да се готви, да се ползва за салата или да се консервира за по-късна употреба. Това което не се употреби веднага, може да се сложи в хладилник  - ферментацията спира. (Поне за две седмици престой в хладилника имам опит – не е мръднало. Вадя си колкото ми е необходимо за употреба в момента, като само следя върху останалото количество зеле да има от сока).

Експериментите ми са само със зеле;

с настъргани моркови

и с ябълки.

Туршии с фикс на Dr.Oetker  

И за да приключа темата със зимнината за тази година – приготвих няколко буркана с различни зеленчуци с Пикант фикс-лют на Dr.Oetker.

Продукти

2 – 3 кг зеленчуци

1 пакетче  Пикант фикс - люта Dr.Oetker  

1,75 л. вода

300 мл оцет (6% или 9%)

150 г захар

стръкове целина, магданоз, копър;

лук на филийки, чесън;

Приготвяне

Измитите, почистени, цели или нарязани зеленчуци се подреждат в предварително измити буркани.

Съдържанието на пакетчето Пикант фикс се смесва с водата, оцета и захарта. Така получената марината се слага на огъня и се оставя да ври 3 – 5 минути, като непрекъснато се разбърква. След като сместа заври, ако е необходимо се доовкусява на вкус с оцет и сол.

Горещата смес се излива внимателно върху подредените зеленчуци, разклаща се буркана и ако е необходимо се долива от маринатата. Бурканите веднага се затварят херметически с капачки. Както при киселите краставички и тук маринатата оставям на много слаб огън и като налея марината в един буркан, веднага го затварям. Така я запазвам гореща за всички буркани, докато затварям капачките.

След като изстинат, се съхраняват на хладно и тъмно място.

При използване на материали от блога, моля посочете линк към съответната публикация!